За Украйна алтернативата е загуба, не мир
©
Авторът припомня, че най-големият военен сблъсък, който Европа е виждала от 1945 година насам, надхвърля по мащаб дори тежката сухопътна операция на Израел в Ивицата Газа.
Войната, която Русия води, започна през 2014 години и рязко ескалира преди почти две години. Следователно тя не трябва да се определя от успеха или провала на офанзивата на която и да е от страните само за един сезон. Това е важно да се подчертае, тъй като голяма част от сегашните разсъждения за това какво се прави по-нататък имат за отправна точка неуспеха на лятното контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).
Реалността е, че мирните преговори до голяма степен зависят от Русия. Освен това няма индикации, че президентът на страната Владимир Путин е готов да се съгласи на трайно прекратяване на огъня по съществуващите бойни линии. Действията на Русия, да не говорим за все още ескалиращата реторика на Кремъл и обявеното анексиране на територии, които все още не контролира, говорят друго.
По същия начин САЩ и Европа се притекоха на помощ на Киев не за да победят Русия, а за да могат украинците да се защитят, като предотвратят руската експанзия, която обещаваше дългосрочна нестабилност за Европа. Това все още са жизненоважни интереси, дори без да засягат въпроси като защитата на демокрацията или международното право. Те са и по-постижими, отколкото изглеждаха непосредствено след руската инвазия през 2022 година.
Честно казано, би било нелогично Путин да се откаже от целите си сега, когато финансирането и военната подкрепа на Украйна са застрашени от двете страни на Атлантика. Белият дом предупреди тази седмица, че ще свърши парите за подкрепа на Украйна до края на декември, освен ако републиканците в Конгреса не променят позицията си, което би "поставило на колене“ способността на Украйна да се защитава срещу руските сили.
Междувременно съюзникът на Путин, унгарският премиер Виктор Орбан, сигнализира, че възнамерява или да използва, или да провали създаването на фонд от 50 милиарда евро на Европейския съюз за Украйна и плановете на Брюксел да преговаря за членството на страната в Общността.
Най-окуражаващо е - от гледна точка на Кремъл, че Доналд Тръмп води в социологическите проучвания преди президентските избори в САЩ догодина. Путин също има своя политическа програма. Той е изправен пред избори догодина, които, колкото и да са несвободни и нечестни, остават важни за консолидирането на властта и легитимността му. Сключването на сделка сега може да накара руснаците да се чудят каква огромна цена е трябвало да платят.
Мнозина на Запад не разбират, казва Николай Белесков, изследовател в Националния институт за стратегически изследвания в Киев, че "Русия няма да се примири с Украйна“ и все още вярва, че може да спечели със сила. Те "увеличиха производството на оръжие, мобилизират нови сили и се нуждаят от резултати“.
Основното е, че Украйна не може да спре да се бие, независимо какво се случва с финансирането и доставките на оръжия от нейните съюзници. Единственият въпрос е колко допълнителни живота и територии ще бъдат загубени, ако решимостта на Запада отслабне, оставяйки украинците неспособни да отвърнат на удара с достатъчно сила, за да убедят Путин, че няма какво повече да спечели.