Южна Европа вече е засегната и ще пострада още повече през следващите години от повишаването на температурата, намаляването на валежите, ерозията на крайбрежието и наводненията, предупреждава Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) в първия си доклад за оценка на климатичните рискове в Европа, публикуван по-рано този месец, предава Кathimerini.

В доклада се призовава за незабавни действия на ниво Европейски съюз, като се подчертава, че мерките за смекчаване на последиците вече са наложителни в области като защита на крайбрежията и селскостопанското производство, намаляване на въздействието на горещите вълни върху населението, подобряване на превенцията и управлението на наводненията и укрепване на европейските механизми за солидарност.

"Южна Европа, ниско разположените крайбрежни райони и най-отдалечените региони на ЕС са горещи точки за климатичните рискове", предупреждава докладът. "Южна Европа е особено засегната от горещините и продължителната суша. Три от осемте риска в категорията с най-висока степен на спешност са оценени с тази висока степен на спешност поради високата им сериозност при оценката на климатичните рискове в Южна Европа", се допълва в доклада.

Обединявайки изводите от всички скорошни научни изследвания и публикации, докладът определя пет области, в които изменението на климата ще има най-голямо въздействие, и представя конкретни предложения за тези случаи, в които са необходими значителни действия сега. Това са следните области:

Екосистеми

В доклада се обръща специално внимание на крайбрежните екосистеми, като се предупреждава за въздействието на повишаването на морското равнище, както и за последиците от прекомерния риболов и замърсяването върху морския живот.

"ЕС и неговите държави членки следва да прилагат съществуващите политики за поддържане и възстановяване на устойчивостта на екосистемите, по-специално чрез засилване на защитата и свеждане до минимум на антропогенния натиск. Това се отнася особено за морските и крайбрежните екосистеми", се посочва в доклада.

Инфраструктура

В доклада се посочва, че прогнозите на климатичните модели трябва да бъдат включени в Еврокодовете (стандартите, които ръководят структурното проектиране на сгради и строителни съоръжения), като се отбелязва, че понастоящем тези разпоредби се основават на исторически данни за климата. Когато става въпрос за проектиране на критична инфраструктура, трябва да се вземат предвид най-лошите прогнози.

"ЕС и неговите държави членки спешно се нуждаят от по-голяма яснота за местоположението и характеристиките на критичната инфраструктура, както и за нейното излагане и уязвимост от климатични опасности. Това предполага както стрес тестове за идентифициране на слабите места, така и регулаторен надзор, за да се следи къде липсва напредък", се препоръчва в доклада.

Що се отнася до справянето с горещите вълни, в доклада се отбелязва, че държавите членки на ЕС трябва да разработят нисковъглеродни подходи за охлаждане на сградите, както пасивно, така и активно, и да улеснят широкото им прилагане.

Здравеопазване

Като се има предвид прякото и непрякото въздействие на изменението на климата върху общественото здраве и фактът, че здравната политика се определя на равнище държави членки, авторите на доклада подчертават необходимостта от укрепване на европейските механизми за гражданска защита. Те също така подчертават въпроса за териториалното планиране и строителните стандарти, като ги определят като "ключови политически лостове за намаляване на свързаните с топлината здравни рискове".

"Тези политики имат дълъг хоризонт на вземане на решения и трябва да отчитат бъдещите климатични промени, за да се предотврати блокирането на неустойчива инфраструктура", се отбелязва в доклада.

Икономика

"Много от климатичните въздействия могат да засегнат икономиката и финансовата система, откъдето те могат да се разпространят в други области на политиката, които могат да бъдат лишени от финансови ресурси", се отбелязва в доклада, като се изтъква необходимостта от всеобхватни политики.

В доклада се посочва още, че предприятията и пазарите следва да бъдат стимулирани да се адаптират към реалностите, свързани с изменението на климата, включително чрез инвестиции в решения, основани на природата, които са ограничени "поради ниската осведоменост за климатичните рискове и липсата на данни за тях", като в същото време застраховането на жилищата и предприятията срещу екстремни климатични условия следва да стане по-евтино.

"Общностите със значителна застраховка срещу наводнения са в по-добра позиция да се възстановят и изградят по-добре след тежко наводнение, отколкото тези без външна подкрепа", се отбелязва още в доклада.