Вашингтон и неговите съюзници не виждат големи перспективи за скорошно прекратяване на войната в Украйна чрез преговори предвид високите залози за Москва и Киев и факта, че и двете страни вярват, че могат да спечелят, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на свои събеседници от дипломатическите среди.

Организацията на Северноатлантическия пакт и неговите членове заявяват, че са решени да продължат да предоставят икономическа и военна помощ на Украйна и да продължат да наказват Москва със санкции за атаката й срещу по-малкия й съсед.

Някои американски законодатели, притеснени от цената на войната и възможността от ескалация, настояха за мирни преговори. Републиканските законодатели поставиха под въпрос продължаващото финансиране и скорошно проучване на Wall Street Journal установи, че подкрепата за Украйна намалява сред републиканските гласоподаватели.

Но правителствата на САЩ и европейските държави твърдят, че Кремъл ескалира войната, вместо да създава някаква възможност за истински преговори.

"Ние приветстваме готовността на президента Зеленски за справедлив мир, основан на зачитане на териториалната цялост, суверенитета на Украйна и нейното законно право да се защитава от агресия“, заявиха външните министри от Групата на седемте в изявление за петък. "Призивите на Русия за преговори не са достоверни, когато тя продължава да ескалира войната и да отправя нови заплахи и дезинформация“.

Докато Украйна напоследък успя да си върне част от окупираната от Русия територия и нейните граждани са изправени пред прекъсвания на електрозахранването и водата, причинени от руските атаки срещу стратегическата инфраструктура, украинският президент Володимир Зеленски казва, че сега не е моментът Западът да се отдръпва и че не може да бъде сключен траен мир с Путин.

Путин казва, че е отворен за преговори веднага щом САЩ насочат Киев да преговаря. Но предвид ескалацията на войната от страна на руския президент, обявените от него анексии на украинска територия и мобилизирането му на повече войски за фронта, западните правителства не правят опити да принудят Зеленски към мирни преговори.

"Няма много ясна визия за това как би могло да изглежда окончателното мирно споразумение“ в западните столици, посочва Пьотр Бурас, ръководител на офиса на Европейския съвет за външни отношения във Варшава. "Не мисля, че нито Берлин, нито Париж, нито Вашингтон биха накарали Киев сега да приеме нещо, което според Зеленски не е в интерес на Украйна“.

Длъжностни лица казват, че има потенциал за разделение между западните правителства, например ако украинските сили допълнително предизвикат  Путин, като се опитат да завземат територия в Крим, който Русия анексира през 2014 г. Но те казват, че лидерите отлагат тези въпроси засега.

В Европа френският президент Еманюел Макрон заяви наскоро, че Зеленски в крайна сметка ще трябва да преговаря за мир с Путин, но настоя, че времето и условията на такива преговори трябва да се решат от Украйна.

Във Вашингтон група депутати от Демократическата партия призоваха Белия дом да започне мирни преговори с Кремъл за Украйна, преди да оттеглят изявлението си. От другата страна на пътеката, лидерът на републиканското малцинство в Камарата на представителите Кевин Маккарти предупреди на 18 октомври, че няма да има "празен чек“ за правителството на Зеленски, ако републиканците си върнат Камарата на представителите на междинните избори тази седмица.

И все пак скептиците на сегашния курс не успяха да очертаят реалистични пътища към траен мир, призовавайки западните правителства или да намалят подкрепата за Украйна, или да настояват за бързо прекратяване на огъня, което би могло да позволи на Москва да се превъоръжи и да поднови войната след няколко месеца от по-силна позиция.

Оливие Шмит, бивш френски служител, който сега е професор в Центъра за военни изследвания в Дания, казва, че докато и Украйна, и Русия виждат правдоподобен път за победа - Украйна поради своите печалби на бойното поле и Русия, като се надява, че западните общества ще се обърнат срещу войната — няма много изгледи за сериозни преговори.

В реч в Москва миналата седмица Путин заяви, че във властта на Вашингтон е да прекрати войната. "Те трябва само да изпратят сигнал на Киев да промени отношението си и да се стреми към мирни преговори“, каза той.

Но интересът на Зеленски към преговорите, които се проведоха за няколко седмици през пролетта, намаля. Обръщайки се към лидерите на икономиките от Групата на седемте в разговор на 11 октомври, той каза: "Не може да има диалог с този лидер на Русия“, когото нарече "международен престъпник“.

Длъжностни лица казват, че доколкото западните правителства са променили реториката, това е, за да убедят местната публика, че лидерите са фокусирани върху целта за справедлив мир. Дипломатите също се надяват, че този фокус ще помогне да се запази международният дипломатически натиск върху Русия в ООН и другаде.

И все пак основната цел остава Украйна да бъде достатъчно силна, за да постигне допълнителни печалби на бойното поле и да принуди Кремъл да започне евентуални преговори при неговите условия.

Путин "не споделя наратива, че губи войната“, посочва Франсоа Хейсбург, старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания. "Няма абсолютно нищо в това, което той казва, което да отваря място за каквато и да е съществена дискусия“.

Това прави непостижимо онова, което според западните правителства са основните градивни елементи на устойчивия мир. Те, казаха лидерите на Г-7 на 11 октомври, включват зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, запазване на способността й да се защитава в бъдеще, осигуряване на нейното възстановяване и намиране на начин за търсене на отговорност за това, което те нарекоха руски военни престъпления.

Докато дипломати твърдят, че между западните столици има частни разговори относно възможните мирни условия, публично почти всички лидери и висши служители избягват забележки.

В европейските столици също има нервност относно всичко, което прилича на дипломация на свободна практика с Русия, казват дипломати, след като Париж и Берлин предизвикаха сривове в Европа, като пуснаха възможни мирни споразумения преди войната и редовно говориха с Кремъл през първите седмици на конфликта.

Различията може да се появят по-късно, казват служители.

Най-трудният въпрос, казва  Шмит, ще бъде дали Украйна трябва да бойкотира мирните преговори, докато не си върне цялата изгубена територия, включително Крим – или ако има преговори, докато Русия продължава да окупира части от Украйна, колко силно трябва да настоява Киев, за да си върне цялата територия.

"В един момент ще имате някои държави, които се опитват да овладеят Украйна, а други казват, че са напълно в правата си да се опитат да увеличат максимално изискванията си“, посочва той.

Бурас смята, че друго разделение в западните столици е по въпроса дали е възможен някакъв траен мир без свалянето на  Путин.

И все пак засега дори политици, които някога бяха водещи привърженици на по-тесните връзки с Русия, казват, че Западът трябва да остане в курса. В голяма външнополитическа реч миналата седмица германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, който през 2015 г. като външен министър помогна за изковаването на Минските споразумения, целящи да донесат мир в Украйна след анексирането на Крим от Русия, каза, че окупационната война на Путин в Украйна в момента не предлага възможност за компромис.

"Знам, че много хора у нас копнеят за мир. Някои смятат, че липсват сериозни усилия от наша страна“, заяви той. "Мога да ви уверя, че на никой с здрав разум не му липсва воля. Но истината е, че в лицето на злото добрата воля не е достатъчна“.