С наближаването на втората годишнина от началото на руската инвазия в Украйна, самочувствието на Владимир Путин е поразително. Дългоочакваното украинско контранастъпление не доведе до пробив, който да засили позициите на Киев в преговорите. Заглавията на вестниците са пълни с вълнения в Близкия изток, а двупартийната подкрепа за Украйна в Съединените щати избледня поради разногласията и колебанията в Конгреса, да не говорим за открито пропутинските възгледи на републиканския кандидат за президент Доналд Тръмп, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса.

Путин има основание да вярва, че времето е на негова страна. На фронтовата линия няма признаци, че Русия губи война на изтощение. Руската икономика пострада, но далеч не е разрушена. Силата на Путин, парадоксално, само се увеличи след неуспешния юнски бунт на Евгений Пригожин. Народната подкрепа за войната остава непоклатима и дори елитите не обърнаха гръб на Путин.

Западни служители обещаха да съживят отбранителната индустрия, но обещанията им бяха осуетени от бюрократични проблеми и проблематични места във веригата за доставки. Санкциите и контролът върху износа навредиха на кампанията на Путин, но много по-малко от очакваното. Руските отбранителни заводи увеличават производството, а остарелите заводи, наследени от Съветския съюз, превъзхождат западните в производството на така необходими продукти като артилерийски снаряди.

Технократите, управляващи руската икономика, са доказали своята устойчивост, адаптивност и изобретателност. Повишените цени на петрола (отчасти резултат от тясното сътрудничество със Саудитска Арабия) редовно попълват държавната хазна. Украйна, напротив, е силно зависима от западната помощ.

Путин също може да гледа със задоволство на своите външнополитически постижения. Инвестицията му в ключови взаимоотношения се изплати. Китай и Индия предоставиха важна подкрепа на руската икономика чрез увеличаване на вноса на руски петрол и други стоки. Путин нито скърби за изгубените пазари в Западна Европа, нито беше натъжен от това, че Пекин спазва санкциите на САЩ и ЕС, а реши, че в краткосрочен план би било по-изгодно да се съгласи с ролята на младши икономически партньор на Китай. Стоките от Китай представляват почти 50% от руския внос, а водещите руски енергийни компании са пристрастени към продажбите в Китай.

Дори съседи, които имат всички основания да се страхуват от агресията на Путин – Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан, например – спечелиха изключително много от санкциите, като се превърнаха в пунктове за претоварване на стоки, които Русия преди това е внасяла директно.

Въпреки обвиненията от Международния наказателен съд и множеството доказателства за военни престъпления, извършени в Украйна с участието на руската държава, Путин продължава да бъде подкрепян в различни части на така наречения "Глобален Юг“. Конфликтът в Украйна не играе особена роля за страните, недоволни от двойните стандарти от страна на САЩ и Европа или тяхното невнимание към наболелите за себе си проблеми.

Нищо от това не трябва да е изненада. Повече от шест месеца преди разполагането на войски в Украйна през февруари 2022 г. Путин подписа нова руска Стратегия за национална сигурност. Основната цел на този документ беше да подготви страната за дългосрочна конфронтация със Запада. Днес Путин може да каже на хората, че стратегията му е проработила.

Путин не изпитва натиск да спре боевете и знае, че може да продължи безкрайно. С наближаването на зимата руската армия започна собствена наземна офанзива (засега в ограничен мащаб) и вероятно ще разшири ударите с ракети и безпилотни самолети срещу украински градове, електроцентрали, промишлени съоръжения и друга ключова инфраструктура. Най-малкото Путин очаква, че подкрепата на САЩ и Европа за Киев ще пресъхне, че украинците ще се уморят от постоянния страх и разрушение и че комбинацията от тези два фактора ще му позволи да диктува при какви условия ще приключат боевете - и по този начин – и така да обяви победа. От негова гледна точка идеалният човек за такава сделка е Доналд Тръмп, ако се върне в Белия дом през януари 2025 г.

Руският лидер е готов да превърне всичко, с което разполага, в оръжие, само и само да победи в Украйна. Контролът върху ядрените оръжия и европейската сигурност вече са заложници на Москва, която настоятелно настоява Западът да оттегли подкрепата си за Украйна. Оскъдните остатъци от контрола върху оръжията от Студената война ще изчезнат напълно до 2026 г. и рискът от непредсказуема тристранна надпревара в ядрените оръжия между Съединените щати, Русия и Китай нараства. Путин няма да пропусне нито един проблем, нито световен, нито регионален. Независимо дали става въпрос за войната между Израел и Ивицата Газа, продоволствената сигурност или мерките за борба с изменението на климата, за него това е само средство за спечелване на конфликта срещу Украйна и Запада.

В съвкупност, това състояние на нещата представлява безпрецедентно предизвикателство за западните лидери. Вашингтон и неговите съюзници решиха най-неотложните проблеми с удивителна ефективност: те предотвратиха колапса на Украйна, снабдиха я с модерни оръжия и разузнаване в реално време и разработиха санкции срещу Русия.

Сега е моментът да се премине към дългосрочна стратегия, която ще засили и поддържа натиска върху станалия изгой кремълски режим.Не може да има илюзии, че някаква комбинация от краткосрочни стъпки ще може да принуди Путин да се откаже от военните действия.

Това, което западните лидери очевидно не успяха да направят, е да съобщят на обществеността продължаващия характер на заплахата, представлявана от една нагла и ревизионистка Русия. Твърде често те са се занимавали с пожелателно мислене, залагайки на санкции, успешна украинска контраофанзива или нови оръжия с надеждата да доведат Кремъл на масата за преговори. Да не говорим за нереалистичната надежда Путин да бъде свален от власт в резултат на дворцов преврат.

По време на Студената война американските външнополитически експерти не очакваха Кремъл внезапно да промени възгледите си и съветската система да рухне за една нощ. Вместо това те разчитаха на дългосрочна съпротива срещу един опасен режим и направиха необходимите инвестиции в националната отбрана и военните способности на нашите съюзи – според класическата доктрина на Джордж Кенан за "търпеливо, но твърдо и бдително сдържане на руската експанзия“.

Днес политиката на сдържане ще означава продължаване на западните санкции, дипломатическа изолация на Русия, предотвратяване на намесата на Кремъл в собствената ни вътрешна политика и укрепване на възпиращия и отбранителен капацитет на НАТО – включително устойчиви американско-европейски инвестиции в нашата отбранителна индустриална база. Това ще означава и смекчаване на всички щети, причинени от войната на Путин – дипломатически, информационни, военни и икономически.

Това не означава, че трябва да започнем Студената война отначало. Глобалната конкуренция с Кремъл не би била разумна инвестиция на американски ресурси или американски престиж. Това ще ни обрече на безсмислена игра на къртица - безкрайно търсене на целенасочени решения срещу всякакви прояви на руско влияние. Русия на Путин притежава малко от твърдата сила и идеологическата привлекателност, които дадоха на Съветския съюз такова влияние в различни части на света.

Освен това днешните обстоятелства са много различни от тази съветска заплаха. Европа вече не е опустошената пустиня, каквато беше след Втората световна война. НАТО прие две нови членки - Финландия и Швеция. А на Путин му се налага да чука на портите на места като Пекин, Техеран и Пхенян. Пословичният баланс на силите решително се наклони срещу Русия.

И най-важното: противно на всички прогнози Украйна оцеля и устоя на руския натиск. За по-малко от две години украинската армия превърна в прах цяло десетилетие на руска военна модернизация. Подкрепата на Украйна в нейната битка и снабдяването й с оръжия и боеприпаси, както президентът Байдън обеща в речта си на 19 октомври, по никакъв начин не е благотворителност, а критичен (а също и икономически ефективен) елемент от западната стратегия.

Също толкова важно е да помогнем на Киев да заеме полагащото му се място в Европа. Съдбата на днешна Украйна не е сполетяла нито една от бившите комунистически страни в Европа. Възстановяването на страната ще бъде предизвикателство не само за поколения украинци, но и за многобройните им приятели, партньори и съюзници.

Лидерите от двете страни на Атлантика ще трябва да поддържат сплотеността и решимостта на западните съюзници. Кремъл е станал умел да вбива клин между Съединените щати и техните съюзници. Уви, перспективата за окончателното напускане на Путин от сцената вече породи цяла дискусия за някакво ново стратегическо изкушение към Русия, за да се примами Москва по някакъв начин от прегръдките на Китай.

Даването на презумпцията за невинност на новото ръководство в Кремъл обаче трябва да бъде изключително предпазливо. Президентът Рейгън трябваше да бъде убеждаван дълго време, че Михаил Горбачов е различен от своите съветски предшественици, за да повярва най-накрая. Сега тази задача е много по-трудна, защото евентуалният приемник на Путин ще трябва да прекрати боевете и да започне истински, сериозни преговори с Киев.

Съединените щати и съюзниците трябва да са наясно с дългосрочния характер на това начинание. Дори краят на конфликта, когато и да се случи, едва ли ще сложи край на конфронтацията между Русия и останалата част от Европа. Украинците и техните приятели с право искат просперитет, независимост и сигурност за Украйна, така че страната им да може напълно да се интегрира в политическия и икономическия живот на континента. Путин и неговите наследници ще считат това за окончателното поражение на Русия. И затова те ще направят всичко по силите си, за да предотвратят това.