Новината, че Китай е посредничил за дипломатически пробив в Близкия изток, предложи най-осезаемото доказателство досега, че Пекин е готов да използва глобалното си влияние, за да помогне за разрешаването на чуждестранни спорове, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

В изявление, публикувано заедно с Китай, съперниците Саудитска Арабия и Иран обявиха в петък, че са се съгласили да възстановят дипломатическите връзки, които бяха прекъснати през 2016 г. За да прокара споразумението, Китай беше домакин на необявена четиридневна преговорна сесия между противниците от Близкия изток в Пекин , където страните доведоха споразумението до финалната линия.

Изненадващото развитие насочва вниманието на Вашингтон, че въпреки историческата роля и военния отпечатък на САЩ в Близкия изток, Китай е нарастваща икономическа и дипломатическа сила там, според външнополитическите анализатори. Въпреки че Пекин е участвал международни преговори в миналото - като опити да бъдат принудени Иран и Северна Корея да спрат програмите си за ядрени оръжия - последната сделка добави съдържание към инициативите на Пекин, които според него служат като нов модел за провеждане на международните отношения.

Китай се доближи до богатия на петрол Близък изток, след като се превърна в вносител №1 на енергия в света, но ролята му сега е много по-голяма.

Докато САЩ остават безспорната военна сила, доставчик на помощ и политическо влияние в региона, Китай е най-големият търговски партньор на Близкия изток с бързо разрастваща се роля в инвестициите и изграждането на инфраструктура.

"Преди се смяташе, че САЩ бяха незаменимата сила“, припомня Тувия Геринг, базиран в Израел академик и чуждестранен сътрудник в Global China Hub на Атлантическия съвет, който е писал много за нарастващата регионална роля на Пекин. "Сега Китай е незаменима сила в Близкия изток – това е факт.“

Си Дзинпин, който си осигури трети мандат като президент на Китай в петък, работи за изграждането на отношения в целия Близък изток, включително с Иран и Саудитска Арабия. Г-н Си посети и двете страни и се срещна с всеки от техните лидери през последните месеци, приветства ги в основаните от Китай регионални диалози и формати за сигурността и застана до тях в лицето на западните критики, като същевременно одобри големи инвестиции в изграждането на тяхната инфраструктура.

Откакто дойде на власт преди десетилетие, г-н Си се опитва да изгради лице на Китай като световна сила, която се държи различно от САЩ и предлага алтернатива в геополитиката на другите страни. Усилията обхващат различни лозунги. "Споделено бъдеще за човечеството“ беше един ранен етикет; приносът на "мъдростта на Китай“ към глобалните предизвикателства беше друг.

Малко след нахлуването на Русия в Украйна миналата година, г-н Си стартира нова дипломатическа "Инициативата за глобална сигурност“, която призовава за "неделима сигурност“ – опит, според специалисти по външни работи, да се отдели Китай от "колективната сигурност“, на която се основава системата на съюза на САЩ и за която Пекин се страхува, че е мобилизирана, за да ограничи амбициите му.

Забележителна част от неясната инициатива за сигурност на г-н Си описва Китай като намерение за "мирно разрешаване на различията и споровете между страните чрез диалог и консултации, подкрепа на всички усилия, водещи до мирно разрешаване на кризи“, според неотдавнашен анализ на начинанието на Манодж Кевалрамани, специалист по Китай в индийския мозъчен тръст Takshashila Institution.

Пекин също предизвика очакване в дипломатическата общност в края на миналия месец, като насърчи нови усилия за прекратяване на войната на Русия в Украйна. Когато нейната политическа декларация най-накрая се появи, западните лидери я критикуваха, че не е сериозно мирно предложение. Все пак документът от 12 точки получи по-добър прием в много развиващи се страни, където влиянието на Пекин е по-голямо и където въздействието на войната върху доставките на храни и растящите цени се усетиха силно.

"Наред с други неща, това предполага, че е грешка да се отхвърля Китай като потенциален миротворец в Украйна, както направихме рефлексивно“, казва Час Фрийман, пенсиониран посланик на САЩ, който е служил на висши позиции както в Китай, така и в Саудитска Арабия.

Иран и Саудитска Арабия представляват двете страни на често стигащо до насилие разделение между шиитски и сунитски мюсюлмани, антагонизъм, който отеква в целия Близък изток. Подобно на Китай, те споделят автократични режими, които предизвикват проблеми в отношенията със САЩ –Пекин често изтъква това, като отбелязва, че нейният стил дипломация не изисква демокрация от западен тип.

При едно от първите посещения на г-н Си извън Китай след пандемията, той отиде в Саудитска Арабия през декември, последвано от приема на президента на Иран Ебрахим Раиси в Пекин за два дни миналия месец, едно от първите държавни посещения, които той беше домакин тази година.

Китайската информационна агенция Синхуа описа преговорите, които приключиха в петък, като "Пекински диалог“ и отбелязва, че е "обърната нова страница в саудитско-иранските отношения“. Висшият международен пратеник на г-н Си, Ван И, обясни, че ангажиментът "също дава пример за разрешаване на конфликти и различия между страните чрез диалог и консултации“.