"Новите груби словесни атаки срещу САЩ от висшето ръководство на Пекин показват колко нестабилни са станали отношенията между двете големи световни сили“, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Само преди няколко седмици Китай и САЩ вървяха на пръсти към нещо подобно на дипломатическо прекратяване на огъня. Пратеникът на президента Байдън трябваше да бъде в Пекин, за да създаде възможна рамка за диалог на високо ниво между правителството и да стабилизира връзките след години на горчивина.

След това предполагаем китайски разузнавателен балон беше открит да пресича Северна Америка, хвърляйки нова сянка върху отношенията. Пътуването за поправяне на връзките беше отложено и отношенията между двете сили потънаха още повече в спирала от взаимни обвинения и напрежение.

Тази седмица лидерът на Китай Си Дзинпин и неговият външен министър обвиниха Вашингтон, че потиска развитието на Китай и тласка двете страни към конфликт.

"Всичко, което другата страна прави, се възприема като негативно и направено със зли намерения“, казва Суишен Жао, специалист по външна политика на Китай в университета в Денвър. "Това е манталитетът на Студената война.“

Лидерът на Китай, г-н Си, повиши риторичното напрежение с обвинение направо от онази отминала епоха, завръщането на която и двете страни настояват, че не желаят. Китай, обвини г-н Си, е изправен пред "пълно сдържане, обкръжаване и потискане“ от западните държави в съюз със САЩ.

Във вторник неговият нов външен министър Цин Ган последва предупреждение, че ако САЩ не променят курса си, "със сигурност ще има конфликт и конфронтация“.

Говорител на Съвета за национална сигурност Джон Кърби, попитан за реториката от Пекин, заяви, че политиката на администрацията на Байдън е непроменена: тя търси конкуренция с Китай, а не конфликт.

"Няма нищо в нашия подход към тези най-значими двустранни отношения, което да накара някого да мисли, че искаме конфликт“, категоричен бе той пред репортери във вторник. "Абсолютно искаме да го запазим на това ниво.“

Широтата на разногласията в отношенията между САЩ и Китай обаче показва трудностите при ограничаване на напрежението. Администрацията на Байдън продължи търговските мита от ерата на Тръмп, засили контрола върху износа на модерни полупроводници и обедини съюзници и други държави, за да противодейства на влиянието на Китай по света.

Пекин се сближи с Москва, включително по време на войната в Украйна, и засили военните провокации срещу Тайван, докато миналото лято преряза повече от малкото канали за диалог със САЩ, които съществуваха, включително обмен между военни.

Конгресът добави към противоречията. Председателят на Камарата на представителите Кевин Маккарти заяви във вторник, че ще се срещне с президента на Тайван Цай Ин-вен, когато тя пътува до САЩ тази година. Пекин иска да изолира Тайван и Цай, за да принуди острова да се обедини с Китай. Предшественикът на г-н Маккарти, Нанси Пелоси, вбеси Пекин миналото лято, като посети Тайван.

Години наред г-н Си звучеше все по-мрачно в оценките си за международните отношения, въпреки че до тази седмица обикновено избягваше да критикува САЩ поименно. В миналото той също е предупреждавал колегите си да бъдат готови за непредсказуеми събития с тежки последици, известни като черни лебеди.

Сега, в края на няколкомесечните вътрешни процеси в Комунистическата партия, г-н Си затвърди позицията си на първостепенен лидер на Китай. Очаква се той да излезе с трети мандат като президент тази седмица, месеци след като спечели одобрението на партията да остане неин лидер - точно когато много показатели се превръщат в негативни за страната, от политическите й отношения с Европа до икономическите й данни.

Коментарите за обкръжаването показват, че г-н Си е "освободен“ от политическите задръжки и отразяват дългата традиция на служители на Комунистическата партия да позиционират Китай като жертва, казва Майкъл Ослин, историк от института Хувър към Станфордския университет. Това, което е вярно е, че днес Китай е мощен във военно отношение и г-н Си изглежда казва, според г-н Ауслин, че "те ни тласнаха към това [но] няма да обърнем гръб на предизвикателството“.

В епизода с балона САЩ бързо отхвърлиха твърдението на Китай, че това е безобидно устройство за наблюдение на времето и взривиха това, което казаха, че е шпионска инсталация с ракета Sidewinder. Зад новия кръг от размахване на пръсти и остри забележки, които последваха, стоят притесненията и на двете страни, че остават на траектория към действителен бъдещ въоръжен конфликт.

След инцидента с балона САЩ отложиха най-добрия си гамбит за разведряване: посещение в Пекин на държавния секретар Антъни Блинкен, което и двете страни определиха като критична стъпка към повторното отваряне на комуникационните канали, които бяха стеснени по време на администрацията на Тръмп и след това почти се сринаха по време на пандемията от Covid-19 и напрежението около Тайван.

Вместо това първият човек на китайската дипломация Ван И, обиколи Европа и на всяка спирка говореше лошо за САЩ. Вашингтон отговори, като отхвърли документа за позицията на Пекин от 12 точки, който призовава за преговори за прекратяване на боевете в Украйна като предложение, което само Москва може да хареса. Блинкен също така публично предупреди Пекин да не разпалва конфликта в Украйна, като каза, че САЩ разполагат с разузнавателна информация, че Китай обмисля да предостави на Русия смъртоносна помощ, като дронове и въоръжение.

Голяма част от реториката на двете правителства изглежда е предназначена за тяхната вътрешна публика.

Г-н Си предаде своите коментари за потискане на законодателен консултативен орган, пълен с политически свързани бизнес лидери, които се борят с най-лошите икономически перспективи от 25 години, включително 5% увеличение на брутния вътрешен продукт.

За САЩ нахлуването с балона показва наглост, която изисква твърд отговор и послужи като гръмоотвод за републиканците в Конгреса и ястребите по сигурността от двете партии, които искат г-н Байдън да заеме по-безкомпромисна позиция спрямо Пекин.

Миналата седмица изслушванията в Камарата на представителите на администрацията бяха натоварени с редица въпроси – от засилване на контрола върху трансферите на полупроводници към китайски компании и забрана на китайското приложение за социални медии TikTok до наказване на Пекин за износа му на химикали за Мексико, където се използват за производството на фентанил. След това Конгресът се готви да окаже натиск върху американските корпорации с инвестиции в Китай.

"Това е екзистенциална борба за това как ще изглежда животът през XXI век – и най-фундаменталните свободи са заложени на карта“, категоричен бе републиканецът от Уисконсин Майкъл Галахър при откриването на първото изслушване на нова комисия на Камарата на представителите, фокусирана върху конкуренцията на САЩ с Комунистическата партия .

Дипломатическата неуспех прави по-трудно подобряването на обмена между САЩ и Китай, като например визи за повече журналисти или съвместни изследвания на рака, докато организацията на лидерска среща на върха, на която и двете страни се надяват по-късно тази година, става още по-сложна. Междувременно държавите в Азия и Европа копнеят за по-стабилни отношения между САЩ и Китай, които биха могли да намалят политическия риск от търговията с всяка от двете най-големи икономики в света - или изпадането в ситуация да избират между тях.

Когато г-н Блинкен отложи планираното си пътуване заради китайския балон, Държавният департамент разкри, че той е казал на висшия служител по външната политика на Китай, г-н Ван И, че ще организира посещението "веднага щом условията позволяват“.

Попитан в понеделник дали условията сега са благоприятни, говорителят на Държавния департамент Нед Прайс заяви пред репортери, че не са обявени планове за такова пътуване. Той повтори целите на пътуването на Блинкен през февруари: че и двете правителства споделят стремежи за предотвратяване на конфликти и стабилизиране на връзките.

Тези нужди все още съществуват, отбеляза г-н Прайс.

 

"Все още имаме линии за комуникация с нашите [китайски] колеги“, посочи той. "Иска ни се да имаме повече и в някои отношения по-дълбоки линии за комуникация.“

Планираното посещение на г-н Блинкен в Пекин никога не е имало за цел да постигне много повече от възможно възобновяване на диалозите, които Китай отряза при посещението на г-жа Пелоси в Тайван, посочва Жао, който наскоро публикува книгата "The Dragon Roars Back“ за китайската външна политика. Това е така, защото нито една от страните нямаше да отстъпи по жизненоважни въпроси, като например облекчаването на контрола на Вашингтон върху износа на технологии, което Пекин иска, или уверенията, които САЩ искат от Китай да не заплашва Тайван.

Особено тъй като много висши длъжности в администрацията на г-н Си попаднаха в нови хора, САЩ са необходими разговори лице в лице, за да разберат как ще се управляват различни части на правителството, казва пък бивш служител на Държавния департамент Даниел Ръсел, който сега е зам. президент за международна сигурност и дипломация в Asia Society Policy Institute, базиран в Ню Йорк мозъчен тръст. По време на панелна дискусия тази седмица той каза: "Ако чакат твърде дълго, събитията вероятно ще започнат да се случват“.