Докато всички погледи са насочени към Украйна, в Европа назрява нов конфликт. Три десетилетия след кървавото разпадане на Югославия, неотдавнашните сблъсъци между Сърбия и Косово отново разпалиха тлеещите етнически конфликти. Докато Сърбия движи събитията на място, Москва раздухва пламъците, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Владимир Путин говори откровено за желанието си да отслаби Организацията на Северноатлантическия пакт и да възстанови Русия в нейните исторически граници. Но след като руските сили понасят загуби в Украйна, Москва може да спечели много, като създава проблеми на други места на континента. Правилната регионална криза ще даде възможност на Кремъл да придобие местно влияние чрез търговия с оръжие и посредничество, като същевременно отклони вниманието от Украйна и даде на Русия лост за влияние върху западните лидери.

Западните Балкани са идеален кандидат. Косово и Босна и Херцеговина не са членове на НАТО. Точно както Москва се стреми да доминира над това, което нарича "Руски свят“, Сърбия отдавна призовава да обедини "сръбския свят“. През 1998 г. тази концепция подтикна Сърбия да нахлуе в Косово – конфликт, който приключи едва с военната намеса на НАТО през март 1999 г. за прекратяване на сръбските нарушения на човешките права срещу етническото албанско население.

Въпреки че хиляди войници от НАТО все още остават в Косово като мироопазващи сили, напрежението е високо. През 2008 г. Косово едностранно обяви своята независимост от Сърбия и получи признание от много западни страни, включително САЩ, но Сърбия все още не признава суверенитета му. Сръбският президент Александър Вучич затяга властта си у дома и през последната година, с подкрепата на Русия, притисна Косово.

През май Сърбия постави войските си в бойна готовност след сблъсък между етнически сръбски бунтовници и международни мироопазващи сили, при който бяха ранени 90 войници на НАТО. Това беше кремълски ход, използващ етническото напрежение като претекст за военно движение. През септември г-н Вучич взе назаем още една страница от учебника на Путин. Тридесет тежко въоръжени етнически сърби, за които Косово твърди, че са били екипирани от Сърбия и свързани с г-н Вучич, нападнаха полицейски патрул в Косово, оставяйки четирима убити. Сръбският президент отрече да е въоръжавал нападателите.

Сърбия използва инцидента като претекст за струпване на тежки оръжия и войски на границата с Косово в края на септември. Белият дом е "много притеснен, че Сърбия може да се готви да започне военна инвазия“, заяви по-късно американски служител пред Time. Такъв конфликт може лесно да се разпространи в съседна Северна Македония, членка на НАТО. Загрижеността за назряващата криза накара Вашингтон да пусне разсекретени разузнавателни данни относно военното натрупване на Сърбия и атаката срещу косовската полиция.

Дни по-късно Сърбия се оттегли от границата, но е очевидно, че Белград и Москва подготвят втора кампания на насилие и провокации за 2024 г. Русия провежда операции за влияние с провоенни съобщения в Сърбия и изпраща оръжия. Китай също доставя оръжие. Сърбия обеща да увеличи военните разходи тази година и продължава да бъде домакин на така наречения хуманитарен център, управляван от Русия, близо до главната база на НАТО в Косово, който според западни служители служи като руски шпионски център. Сърбия и Русия отричат това. Сърбите изглежда нетърпеливи за претекст да действат – през февруари Сърбия заяви, че забраната на Косово за сръбския динар като валута се равнява на етническо прочистване.

И това не е единственото буре с барут в региона. Босна и Херцеговина също се люлее на ръба на колапса. В края на миналата година лидерът на босненските сърби Милорад Додик, друг руски съюзник, заплаши, че неговата полуавтономна област, Република Сръбска, ще се отдели от страната. През следващите месеци това може да разпали отново етническото насилие, което погуби повече от 100 000 души по време на Босненската война от 1992-95 г.

В доклад от 5 февруари Службата на директора на националното разузнаване на САЩ заяви, че очаква повишен риск от междуетническо насилие през 2024 г. в Западните Балкани. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди в края на миналата година, че Русия има планове да дестабилизира Балканите, тревога, изразена от британския външен министър Дейвид Камерън през януари.

Западните сили трябва да предотвратят по-нататъшна нестабилност на Балканите. НАТО трябва да пренасочи военни и дипломатически ресурси там и да засили военните ангажименти в Косово. Коалиция от желаещи членове на НАТО трябва публично да се ангажира сега да предостави военна помощ, ако Сърбия или Русия предприемат агресивни стъпки на Балканите.

Междувременно САЩ трябва да продължат да налагат санкции на служители, които подкопават сигурността на Западните Балкани, а Европейският съюз трябва да се присъедини. Вашингтон и неговите съюзници също трябва да продължат да използват разсекретени разузнавателни данни в подкрепа на своята дипломация. И НАТО трябва да разположи екипи за борба с хибридната война за борба с руските и сръбските пропагандни кампании с подобрена киберсигурност.

Докато НАТО празнува своята 75-та годишнина и г-н Путин понася още загуби в Украйна, Москва се опитва да отвори нов фронт на Балканите. Москва няма нужда да изпраща своя армия в региона. Русия трябва само да разчита на Сърбия, за да подтикне към насилие и нестабилност, залагайки, че НАТО ще се разколебае.

Авторите: Г-жа Страднър е научен сътрудник, а г-н Монтгомъри е старши сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите.