Докато войната на Русия срещу Украйна наближава третата си година, Москва държи предимството на военния, политическия и икономическия фронт, пише The Wall Street Journal.

Русия има много повече жива сила, за да попълни очуканата си армия, за разлика от  украинците, на които им липсва добре обучена пехота. Президентът Владимир Путин милитаризира руската икономика, използвайки големите приходи от петрол, за да плати за нарастващото производство на оръжия. Междувременно политическата парализа в САЩ и Европа заплашва доставките на оръжия и средства, от които зависи оцеляването на Украйна.

Объркването на Запада и нарастващата ангажираност на Русия с нейните човешки и индустриални ресурси във войната сочат горчива година за отбраната на Украйна. Но ограниченията на руската армия по отношение на офанзивата, проличаващи в изтощителната битка за град Авдеевка предполагат, че е по-вероятно е да постигне малки победи, отколкото да постигне пробив.

Путин все още е далеч от завладяването на украинските региони, за които Русия претендира, камо ли от постигането на по-голямата си цел да подчини Украйна, чието съществуване като независима държава той нарече "историческа аномалия".

Материалните предимства през 2024 г. са предимно на страната на Русия, но те не изглеждат достатъчно решаващи, за да може Русия да постигне политическите си цели, пише WSJ.

САЩ, Европейският съюз и Обединеното кралство имат обща годишна икономическа продукция от около 45 трилиона долара - 20 пъти по-голяма от тази на Русия и по-добри технологии. На хартия поддръжниците на Украйна са много по-силни от нейния нападател. Но Русия полага много повече усилия.

Бюджетният план на руското правителство за 2024-26 г., одобрен по-рано този месец, показва, че страната отделя все по-голям дял от ресурсите си за войната. Военните разходи ще нараснат до над 100 млрд. долара през следващата година, което е най-високото ниво от съветско време насам. Заводите пренасочват производството си от граждански стоки към танкове и безпилотни самолети. Гражданският сектор плаща цената за това, тъй като недостигът на мощности и работници повишава инфлацията. Но стимулите от огромните военни разходи подпомагат руската икономика, компенсирайки ефекта от западните санкции.

Москва използва търговията с трети страни, за да внася санкционираните западни технологии, от които нейните оръжейни производители се нуждаят. Освен това е намерила начин да заобиколи ценовата граница на Запада за износа на петрол, като изгради собствен флот от петролни танкери, които не са предмет на западните разпоредби.

Масовото производство позволи на Русия да настигне Украйна в производството на малки дронове за бойно поле, област, в която украинските иновации преди това й дадоха предимство, но където разчитането на Украйна на малки работилници и доброволци показва своите граници.

Западът предприе само ограничени стъпки за увеличаване на военното производство. САЩ увеличават производството си на артилерийски снаряди, но страните от ЕС не успяват да се координират, за да направят поръчки и да мотивират инвестициите в ново отбранително производство. ЕС обеща на Украйна един милион артилерийски снаряда до следващия март, но официални лица съобщиха, че блокът няма да успее. За разлика от това, Северна Корея е предоставила на Русия милион снаряда за кратко време тази есен, според южнокорейското разузнаване.

В същото време, според украински офицери и западни експерти, изтощените украински войски все още могат да организират ефективна отбрана по линията на фронта, ако мобилизират своите ресурси, ограничавайки Русия само до местни печалби, пише WSJ.

Министерството на отбраната в Киев планира да изгради нови отбранителни укрепления, след като видя колко ефективни са руските укрепления в Южна Украйна това лято.