Настъплението на украинските сили по цялата фронтова линия е спряно. Последните битки ясно показват защо се случи това. Журналистите от The Wall Street Journal обясниха събитията, като анализираха битките на елитните десантни части на украинската армия под командването на капитан Анатолий Харченко.

Контраофанзивата е завършена

Парашутистите от отряда на Харченко влязоха в зоната на бойните действия в Югоизточна Украйна през август миналата година. По това време контранастъплението вече вървеше към провал, а целите му вече бяха сериозно намалени, тъй като партньорите се колебаеха по въпроса за предоставянето на танкове и друга бронирана техника. Но руснаците изчакаха и се подготвиха. Те се окопаха в Югоизточна Украйна, минирайки полетата.

На първия етап украинските бригади постигнаха малък напредък и претърпяха големи загуби. Отрядът на Харченко влезе в бойната зона не като част от последния етап, а като "последната капка“.

Първо атакуваха хълм близо до село Вербовое. Руснаците обаче пуснаха рояк дронове, работеха картечници и гранатомети. Взводът стана небоеспособен за няколко минути поради загуби. Поделението дори загуби медик.

"Украинската атака приключи, преди дори да започне. Новата отчаяна задача на Харченко беше да измъкне мъртвите си и да спаси онези, които имаха късмета да оцелеят", пише изданието.

Провалът на контранастъплението през 2023 г. доведе до ужасни прогнози. Най-големият проблем може би е, че Украйна не е достатъчно въоръжена, за да пробие руската защита. Не е ясно дали Украйна и нейните съюзници ще успеят да разработят алтернативен подход. Украйна загуби хиляди военни, включително някои от най-знаещите и мотивирани бойци. Контраофанзивата е завършена с успех само на няколко квадратни километра.

"Когато куршумите свистят над теб"

"Разбирам логиката на Запада да не ни предостави всичко, което имат. Но какво ще правят, когато ни няма?", каза Харченко.

В неговата част по-малко от половината военни са имали боен опит. Останалите бяха абсолютни новодошли, замениха загиналите в битка. Те са били обучени във Великобритания. По-голямата част от оборудването на това формирование е съветско. Впрочем, десантчиците по-често влизаха в битка пеша, защото оборудването, по-специално пикапите, би било унищожено в минните полета.

Частта отвоюва позиции с окопи от руснаците и след това щурмува горски пояси и хълмове. По време на една от операциите обаче руснаците предприемат изненадваща атака. Украинските войници претърпяха загуби.

"Имах достатъчно познания, но когато куршумите свистят над теб и удрят клоните над теб, това е нещо друго“, казва воинът с позивна "Гризли“.

Част от групата се оттегля, опитвайки се да евакуира ранените. Останалите остават да отблъснат атаката. Нито бронираната кола, нито пикапът успяха да се доближат до позициите за евакуация на ранените. Само съветските мотоциклети с кош успяват да направят това. Ранените са транспортирани през минни полета, транспортът постоянно се поврежда. Мотоциклетите правят няколко такива пътувания. Руснаците продължават настъплението си. Групата десантчици продължава да търпи загуби.

Боецът с позивна "Талер" е тежко ранен и няма надежда за спасение. Той ляга на земята и се преструва на умрял. Преди това воинът заровил телефона си, за да не попадне в ръцете на противника. "Талер" търси граната, защото не иска да се предаде жив.

Украинската артилерия стреля, руснаците отстъпват, но дроновете им все още кръжат над бойното поле. Дроновете хвърлят две гранати, но пропускат "Талер“. Той е спасен. До края на деня само трима от 22-мата войници от първи взвод останаха напълно здрави.

На следващия ден военните отиват да евакуират телата на своите братя по оръжие, но са подложени на силен огън. Медик загива.

"Вървиш, пълзиш, бягаш, после вървиш, пълзиш, за да стигнеш до там. И после се връщаш по същия път. Дърпаш другарите си“, казва "Гризли“.

Цената е твърде висока

Ден по-късно Харченко нарежда димна завеса. Руснаците се страхуват, че са отровени с химически оръжия и дроновете им се дезориентират. Бягат от позициите си, а украинците ги удрят с касетъчни бомби.

След тежък ден взводът постига целта си да превземе хълма. Но цената е висока. Вечерта е тиха, тъй като и двете страни спират да стрелят от умора.

При евакуацията на един от загиналите е избухнал взрив. Няколко войници са поразени от осколки. "Гризли“ с тежки охлузни рани изминава повече от 500 метра, преди да се качи на бъги и да получи медицинска помощ.

Другите две жертви са идентифицирани по татуировки и дрехи в моргата на следващия ден. Телата на още две жертви не са намерени.

Групата продължава напред

Въпреки загубите, групата на Харченко подобри тактиката си и продължи да се движи към Вербово. Нови мобилизирани смениха убитите и ранените. Щурмови групи от петима души често влизат в битка, за да избегнат привличането на вниманието на руски дронове или артилерия. Малки групи за подкрепа донасят боеприпаси и вода на щурмовите екипи и им помогат да се справят с всякакви проблеми с ранените.

При необходимост на позициите влизат още войници за спасяване на ранените и евакуиране на телата. Руснаците често изоставят своите убити и ранени, за да избегнат допълнителни жертви.

"Това е тяхното отношение към своя народ. То е цинично, но рационално", отбелязва Харченко.

Парашутистите пробиват руските отбранителни линии. Първо има окопи, пълни с трупове и оръжия. Когато наближават Вербово, откриват окопи с примитивни кухни, мивки и тоалетни. На 25 август отрядът атакува мрежа от окопи в източните покрайнини на Вербово. Друг отряд вече се опитва да пробие там с бронирана техника, но руснаците ги ударят с противотанкови ракети. Групата на Харченко тръгва пеша и пробива до руските позиции.

Започва битка, в резултат на която са загубени двама воини. Изключително трудно е да се сформира група за евакуация. Телата са открити под купчина пръст в изкоп - пряко попадение от 152 мм минохвъргачен снаряд.

"Мразя да пипам кръстове"

В началото на декември десантчици с позивни "Каноли“, "Талер“ и няколко други войници се събраха в крематориума в Киев, за да се сбогуват с побратимия си "Бердянски“. Той загива на 12 август, но ДНК отнема време.

"Каноли“ частично губи слуха си, "Талер“ все още се възстановява от раняване. И двамата се надяват, че все пак ще могат да служат на украинския народ.

След като се сбогуваха, войниците бързо се качиха в колите си и се отправиха към Запорожие. Вербово остава в руски ръце. Последвалите пехотни атаки доведоха до малко успехи, дори повече жертви и без значителен пробив.

Капитан Харченко посети гробовете на своите братя по оръжие в Киев. Той докосна кръстовете на "Мали" и "Сява" - онези двама войници, чиито тела бяха намерени тогава в окоп край Вербово - и прошепна няколко думи.

"Подарих ти тази значка, приятелю“, каза той пред портрета на "Мали“.

"Мразя тази традиция да пипам кръстове. Правил съм го твърде много пъти", заяви командирът.

Украинската контраофанзива през 2023 г

Командващият оперативно-стратегическата група войски "Таврия" бригаден генерал Александър Тарнавски коментира резултатите от започналото през лятото контранастъпление на украинските въоръжени сили. Той подчерта, че противникът е подготвил добре отбраната.

Експлозията на язовирната стена на водноелектрическата централа Каховка на 6 юни забави преминаването на силите на украинските въоръжени сили през река Днепър, които трябваше да подкрепят контранастъпателните операции на други участъци на фронта.

Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Валери Залужни е убеден, че 2024-та военна година ще бъде различна от предишната. Той заяви, че това, което се прави, е да се гарантира, че 2024 г. не е подобна на 2023 г. за военните действия.