Берлин се превърна в един от най-твърдите противници на опитите за изтегляне на част от почти 300 милиарда долара (552.91 милиарда лева) замразени активи на Кремъл, пише The Wall Street Journal.

Германия се опасява, че изземването, вместо замразяването, на тези средства може да създаде прецедент и да предизвика нови дела срещу страната за престъпления, подобни на тези от Втората световна война, отбелязва изданието.

Исканията за допълнителни репарации от Втората световна война преследва Германия от десетилетия, понякога обтягайки отношенията с нейните съседи. След Втората световна война Берлин плаща репарации на съюзническите сили и на тогавашния Съветски съюз за агресивната война на Германия. От 1952 г. насам Германия е предоставила повече от 90 милиарда долара на оцелелите от Холокоста и техните семейства, според различни еврейски организации.

През последните години има подновени призиви за допълнителни репарации. Полша е поискала 1,3 трилиона долара компенсации от Берлин от 2022 г. насам, а Гърция над 300 млрд. долара от 2019 г. насам.

През последните години съдилищата в Италия също присъдиха реституционни плащания на семейства на жертвиви от ВСВ. След това някои италиански съдилища се опитаха да конфискуват германски държавни активи, особено недвижими имоти в Италия, собственост на германски училища и културни, исторически и археологически институции.

Берлин твърди, че международното право забранява на частни лица да съдят държави в чужди съдилища и че държавните активи са защитени от конфискация. Но властите в Берлин заявяват, че нарушаването на този принцип в случая с Русия би подкопало дългогодишната правна позиция на Германия.