Китай и Куба са постигнали тайно споразумение Китай да създаде съоръжение за електронно подслушване на острова, в едно грубо ново геополитическо предизвикателство от страна на Пекин към САЩ, според американски служители, запознати със строго класифицирана разузнавателна информация, пише The Wall Street Journal.

Съоръжение за подслушване в Куба, на около 100 мили от Флорида, ще позволи на китайските разузнавателни служби да събират електронни комуникации в югоизточните части на САЩ, където са разположени много военни бази и да наблюдават трафика на американски кораби.

Разкритието за планираното място е предизвикала тревога в администрацията на Байдън поради близостта на Куба до континенталната част на САЩ. Вашингтон смята Пекин за свой най-значим икономически и военен съперник. Китайска база с напреднали военни и разузнавателни способности в задния двор на САЩ може да бъде безпрецедентна нова заплаха.

"Въпреки че не мога да говоря за този конкретен доклад, ние сме добре запознати и сме говорили много пъти за усилията на Китайската народна република да инвестира в инфраструктура по света, която може да има военни цели, включително в това полукълбо“, е заявил Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност. "Ние го (Пекин) наблюдаваме отблизо, предприемаме стъпки за противодействие и оставаме уверени, че сме в състояние да изпълним всички наши ангажименти за сигурност у дома, в региона и по света.“

Американски служители са описали разузнавателните данни за планирания обект в Куба, очевидно събрани през последните седмици, като убедителни. Те са заявили, че базата ще позволи на Китай да провежда сигнално разузнаване, известно в света на шпионажа като SIGINT, което може да включва наблюдение на редица комуникации, включително имейли, телефонни обаждания и сателитни комуникации.

Китайското посолство във Вашингтон не е коментирало за американската медия. Посолството на Куба също не е отговорило на искане за коментар.

Длъжностните лица са отказали да дадат повече подробности за предложеното местоположение на станцията за подслушване или дали строителството е започнало. Не може да се определи какво може да направи администрацията на Байдън, ако има нещо, за да спре завършването на съоръжението.

Разкритието за споразумението е предизвикало критика от републикците към позицията на администрацията спрямо Китай.

"Джо Байдън трябва да се събуди за истинските китайски заплахи на прага ни“, е написал в Twitter Ники Хейли, бивш губернатор на Южна Каролина и посланик на ООН и настоящ републикански кандидат за президент.

САЩ са се намесвали и преди, за да спрат чужди сили да разширят влиянието си в Западното полукълбо, най-вече по време на Кубинската ракетна криза от 1962 г. САЩ и Съветският съюз са се  озовали на ръба на ядрена война, след като СССР е разполоил ракети с ядрен капацитет в Куба.

СССР отстъпва и премахват ракетите. Няколко месеца по-късно САЩ тихо премахва балистичните ракети със среден обсег от Турция, от които СССР се оплаква.

Разузнавателните данни за новата база идват в разгара на усилията на администрацията на Байдън да подобри отношенията между САЩ и Китай след месеци на раздразнение, последвали полета на китайски шпионски балон над САЩ по-рано тази година.

Миналия месец президентът Байдън е изпратил директора на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс на тайно пътуване до Пекин, а съветникът по националната сигурност Джейк Съливан е провел разговори с висш китайски служител във Виена. Не може да се определи дали планираната китайска станция за подслушване фигурира в тези обмени.

Държавният секретар Антъни Блинкен се очаква да пътува до Пекин по-късно този месец и евентуално да се срещне с китайския президент Си Дзинпин. Байдън е заявил през май, че вярва, че ще има размразяване на отношенията между САЩ и Китай въпреки неотдавнашното напрежение.

Пекин вероятно ще твърди, че базата в Куба е оправдана поради военните и разузнавателните дейности на САЩ в близост до Китай, са заявили анализатори. Американски военни самолети прелитат над Южнокитайско море, участвайки в електронно наблюдение. САЩ продават оръжия на Тайван, който Китай смята за  провинция, разполагат там малък брой войници, за да обучават своите военни, и плават с кораби на ВМС през Тайванския пролив.

Съоръжение за подслушване в Куба ще изясн, че "Китай е готов да направи същото в задния двор на Америка“, е заявил Крейг Сингълтън, старши сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите, мозъчен тръст за национална сигурност във Вашингтон.

"Създаването на това съоръжение е сигнал за нова, ескалираща фаза в по-широката отбранителна стратегия на Китай. Това донякъде променя играта“, е допълнил Сингълтън. "Изборът на Куба също е умишлено провокативен.“

Единствената декларирана чуждестранна военна база на Китай е в Джибути, в Африканския рог (Сомалийският полуостров). Той започна глобална кампания за развитие на пристанища на места, включително Камбоджа и Обединените арабски емирства. Американски служители са заявили, че усилията са насочени към създаване на мрежа от военни пристанища и разузнавателни бази, за да се разпространи китайската мощ по целия свят.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и министърът на отбраната на Китай, генерал Ли Шанфу, си размениха коментари на конференция в Сингапур миналата седмица, въпреки че двамата си стиснаха ръцете в широко разпространен жест. Остин се оплака от липсата на комуникация от страна на Пекин по военни въпроси и отказа на Ли да се срещне с него. Китай заяви, че няма да се съгласи на такава среща, докато Вашингтон не отмени санкциите, наложени на Ли през 2018 г.

Администрацията на Байдън се опита да се сближи с Хавана, обръщайки някои политики от ерата на Тръмп, като разхлаби ограниченията за пътуване до и от Куба и възстанови програма за събиране на семейства. Администрацията също така разшири консулските услуги, за да позволи на повече кубинци да посещават САЩ и възстанови част от дипломатическия персонал, който е отстранен след поредица от мистериозни здравословни инциденти, засягащи американския персонал в Хавана.

Куба е трън в очите на САЩ, откакто стана комунистическа диктатура след революцията от 1959 г. Покойният диктатор Фидел Кастро, в разгара на Кубинската ракетна криза, изпрати телеграма до съветския си колега Никита Хрушчов, с молба да обмисли ядрен удар срещу САЩ.

През следващите десетилетия островът подклажда дестабилизиращи и насилствени революционни движения в Латинска Америка в опит да разпространи комунизма и анти-САЩ идеология. Нейното поведение е смекчено след края на Студената война, но тя остава единствената комунистическа диктатура в Америка.

За кубинския режим споразумението с Китай би донесло крайно необходими пари, но рискува да разгневи САЩ и да провокира допълнителна изолация в дипломатически и икономически план. Куба разчиташе на щедри субсидии от Съветския съюз, докато СССР се разпадна, което е потопило острова в икономическа депресия. През 2000-те години тя започна да разчита на Венецуела за помощ до икономическата имплозия на страната през последните години. Анализатори заявяват, че подкрепяният от военните режим на Куба сега може би се надява Китай да бъде нова спасителна линия.

Пекин изгражда по-тесни дипломатически и икономически връзки с острова. Кубинският президент Мигел Диас-Канел се срещна със Си в Пекин през ноември.

По време на Студената война Съветският съюз е управлявал най-големия си отвъдморски разузнавателен център в Лурдес, точно извън Хавана, затворен през 2001 г. Съобщава се, че е бил домакин на стотици руски, кубински и други офицери от разузнаването от Източния блок.

През 2014 г. е имало съобщения, че Русия ще отвори отново станцията в Лурдес, но това не изглежда да се е случило и сегашният й статус не може да бъде определен.