Икономическият модел, който изведе Китай от бедност до статут на велика сила, е разрушен и показва признаци на проблеми. Това пишат икономически наблюдатели на The Wall Street Journal.

"В продължение на десетилетия Китай подхранва икономиката си, като инвестира във фабрики, небостъргачи и пътища. Моделът предизвика изключителен период на растеж, който извади Китай от бедността и го превърна в глобален гигант, чиято експортна мощ завладя света“, се казва в статията.

Днес обаче този икономически модел се е изчерпал, смятат анализатори.

Дълговото бреме на страната и разрушаването на отношенията със Запада доведоха до факта, че икономическият растеж на Китай се забави рязко и заплашва да се превърне в продължителна стагнация, подобна на тази, която Япония преживява от началото на 90-те години на миналия век, пише WSJ.

Те отбелязват, че Пекин изчерпва възможностите си да разшири инфраструктурата си, части от Китай имат недостатъчно използвани мостове и летища, милиони апартаменти са празни и възвръщаемостта на инвестициите е спаднала.

Като пример за ненужни разходи изданието цитира изграждането на ново карантинно съоръжение за COVID-19 с размерите почти на три футболни игрища в провинция Юнан, въпреки факта, че Китай прекрати своята политика на "нулев COVID“ преди няколко месеца.

Според анализатори на китайския имотен пазар се надува балон, който може да се спука всеки момент. През 2018 г. един на всеки пет апартамента в китайските градове или най-малко 130 милиона единици са били незаети, според проучване на Югозападния университет на Китай по финанси и икономика. Поради спадащото търсене и растящата инфлация, много предприемачи в страната бяха на ръба на фалита.

Освен ненужни разходи китайската икономика е изправена и пред неблагоприятна демографска ситуация.

Има и "разширяваща се пропаст“ със САЩ и техните съюзници, което заплашва чуждестранните инвестиции в страната.

"Това може да е не просто период на икономическа слабост, а краят на една дълга ера“, отбелязват авторите на WSJ.

Изданието цитира данни на Международния валутен фонд, който оценява ръста на БВП на Китай през следващите години под 4%, което е по-малко от половината от цифрата му за последните четири десетилетия.

Освен това базираната в Лондон Capital Economics смята, че тенденцията за растеж в Китай се е забавила от 5% през 2019 г. на 3% и ще падне до около 2% през 2030 г. С това темпо Китай ще пропусне целта на Си Дзинпин от 2020 г. да се удвои размера на икономиката до 2035 г., отбелязва WSJ.

"Това ще затрудни излизането на Китай от групата на страните с формиращ се пазар и може да означава, че Китай никога няма да изпревари САЩ като най-голямата икономика в света, дългогодишна амбиция на Пекин.

Днес китайската икономика продължава да работи на дългове, отбелязва вестникът.

Общият дълг, включително дългът от различни нива на управление и държавни компании, е нараснал до близо 300% от БВП на Китай към 2022 г., надминавайки нивата на САЩ и нараствайки от по-малко от 200% през 2012 г., според данни на Банката за международни превод. В същото време китайските градове поеха по-голямата част от дълга.