Президентът на САЩ Джо Байдън, който подкрепя Израел от половин век, е изправен пред външнополитическа дилема след опустошителните атаки на "Хамас": как да подкрепи най-близкия съюзник на САЩ в Близкия изток, без да въвлече Америка в опасен регионален конфликт, пише Wall Street Journal.

Войната в Израел изправя Байдън пред серия от сложни външнополитически предизвикателства, тъй като американските служители се опитват да възпрат регионални сили като ливанската "Хизбула" от отваряне на северен фронт във войната, като същевременно обмислят какво да предприемат по отношение на повече от 100 заложници, взети от бойната групировка "Хамас".

Решението на Байдън да изтегли войските си от Афганистан през 2021 г. и да намали американското присъствие в други части на света, включително в Близкия изток, сигнализира за нова ера, в която той обеща да се откаже от "вечните войни" и да постави акцент върху дипломацията и конкуренцията, особено с Китай, който според неговата администрация е стратегически конкурент № 1 на САЩ.

В Украйна той трябваше да премине по тънката линия на предоставяне на военна помощ на Украйна, без да провокира пряка конфронтация с Русия. Сега въпросът е дали той може да предложи твърда подкрепа за Израел, без да се впуска в регионална война, която може да изправи САЩ срещу Иран.

Байдън гневно осъди нападенията в Израел като "чисто, неподправено зло" и се увери, че съюзът на САЩ е решителен.

"Така че в този момент трябва да е кристално ясно. Ние сме с Израел", заяви Байдън по-рано.

Емоционалният отпечатък от атаките, заедно с дългогодишните отношения на Америка с Израел, предвещават важна роля на САЩ в подкрепа на израелските военни сили през следващите седмици. САЩ предложиха планиране и разузнавателна подкрепа от своето командване за специални операции, за да помогнат на Израел да се справи със заложническата криза.

Иън Бремър, президент на Eurasia Group, фирма за изследване на политическия риск и консултации, заяви, че е логично Байдън да има силен отговор предвид мащаба и бруталността на атаките на 'Хамас". "Равнището на американската подкрепа трябва да бъде незабавно, неполитическо, в момент, когато в САЩ всичко е политическо", заяви Бремър.

"Ако американците подкрепят нещо, ние подкрепяме това", коментира той.

Байдън, който във вторник се срещна с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в третия им разговор след нападението на 7 октомври, прехвърли повече американски военни средства в региона. Той обяви, че втори самолетоносач и флотилия от помощни кораби ще се отправят към региона като част от ескалацията на военните усилия на САЩ да попречат на "Хизбула" да се включи във войната и на Иран да я изостри и използва.

Суперсамолетоносачът USS "Дуайт Д. Айзенхауер“ и придружаващите го кораби трябваше да отплават тази седмица близо до Близкия изток. Очаква се те да достигнат Средиземно море след около две седмици, съобщиха представители на отбраната, като по този начин две ударни групи от самолетоносачи, или около дузина военни кораби, могат да се окажат близо до Израел за потенциален отговор на кризата в Израел.

Американският самолетоносач "Джералд Р. Форд" и придружаващите го кораби пристигнаха близо до Израел във вторник, съобщи Пентагонът. Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че в момента няма планове за изпращане на американски сухопътни войски в Израел.

По-рано тази седмица министърът на отбраната Лойд Остин предложи на израелския министър на отбраната Йоав Галант подкрепа в областта на планирането и разузнаването от командоси за специални операции, за да помогне на Израел да се справи със задълбочаващата се заложническа криза. На 10 октомври Остин заяви, че отново е разговарял с Галант, за да обсъди подробности за тази подкрепа, но не даде подробности.

Американски военен служител уточни, че САЩ не планират да изпратят сили със специално предназначение в Газа, за да спасяват заложници, но че подкрепата, която Остин е предложил на Галант, ще включва други видове помощ за израелските сили, които имат водеща роля.

Натан Сакс, директор на Центъра за близкоизточна политика към института "Брукингс", заяви, че очаква Байдън да избегне изпращането на американски войски в региона, въпреки че не изключва военноморска или въздушна подкрепа, ако "Хизбула" се включи в конфликта.

"Това е важна повратна точка", коментира Сакс. "Това би променило изцяло тона на войната. Това би усложнило нещата и за Байдън."

В качеството си на вицепрезидент Байдън е ключов фактор за неохотното решение на Вашингтон да нанася въздушни удари в Сирия и Ирак и да оказва подкрепа на иракските сили, унищожени от светкавичния удар на "Ислямска държава" през 2014 г. Дотогава администрацията на Обама значително е намалила американското присъствие в Ирак и подчертаваше интереса си към "азиатския пивот".

Нападенията в Израел вкараха още едно външнополитическо препятствие за Байдън, който е изправен пред трудни преизбори в момент на изолационизъм в страната. Тези предизвикателства се появиха, докато той се опитва да осигури още милиарди помощ за подпомагане на Украйна във войната ѝ за изгонване на руските сили от територията ѝ, но се сблъсква с нежеланието на някои републиканци в Конгреса, които трябва да изберат председател на Камарата на представителите, преди да се пристъпи към какъвто и да е пакет от помощи.

Междувременно Израел все по-често служи като разделителна линия между членовете на партията на Байдън, като все по-малко от неговите колеги демократи споделят произраелските му възгледи. Проучване на Gallup surveys, публикувано през март, установи, че 49 % от демократите са заявили, че симпатизират повече на палестинците, докато 38 % са заявили, че симпатизират повече на израелците, което е обрат в сравнение с предишни проучвания. Проучването показа, че Израел се ползва със симпатиите на 78 % от републиканците и 49 % от независимите.

Но както Байдън често е твърдял, всяка външна политика е лична. В обръщението си в Белия дом президентът е заявил, че през 1973 г. като млад американски сенатор се е срещнал с министър-председателя Голда Меир и че тя му е разказала за "тайното оръжие" на Израел: "Ние нямаме къде другаде да отидем".

Отношенията на Байдън с Нетаняху датират от 80-те години на миналия век, когато бъдещият министър-председател е работил в израелското посолство във Вашингтон. Въпреки че често са били в противоречие, това познанство е помогнало за стабилизирането на американско-израелските отношения.

През 2014 г. Байдън заяви, че е надписал снимка за Нетаняху със следното послание: "Биби, не съм съгласен с нито едно нещо, което казваш, но те обичам".

Тези връзки ще бъдат подложени на изпитание през следващите седмици и месеци.