WP: Заради недостига на боеприпаси - украински войници "ловуват" изоставени руски снаряди
©
Материалът е изготвен на база данни, събрани от журналисти на изданието от военни от Артилерийския взвод на 59-та моторизирана бригада в Източна Украйна. Твърди се, че по-рано те са изстрелвали повече от 20-30 снаряда на ден "от своята гаубица от съветска епоха“. Към настоящия момент обаче дневно се използват един или два снаряда, а понякога – и нито един.
"Боеприпасите, които ежедневно удрят части от Украйна повече от година, се превърнаха в ценен ресурс във войната с Русия“, отбелязва изданието, като допълва, че превесът на бойното поле зависи от това коя от двете страни в конфликта запазва повече снаряди и се превъоръжава по-бързо.
Дори на фона на дефицита, ВСУ изстрелва около 7700 снаряда на ден, или приблизително един на всеки шест секунди, според украински военен служител, пожелал анонимност. Руските сили, чиито запаси също може би са на изчерпване, стреля повече - според някои оценки три пъти повече от украинците.
"За да дават отпор на противника и едновременно с това да пести боеприпаси, украинската армия сега е по-придирчива при избора на цели, като често дава приоритет на оборудването пред малки групи пехота. Прецизността е ключова, защото пропуските означават пропилени снаряди. А в подземни работилници в източната част на Украйна войниците използват 3D принтери и преработват невзривени боеприпаси, за да създадат алтернативни снаряди“, пише вестникът.
В райони, където руските сили са се оттеглили, войниците на ВСУ "газят през минирани полета и гори, за да търсят изоставени боеприпаси“. Припомня се, че наскоро група, натоварена със задачата, е пострадала при взривяване на изоставен боеприпас.
Артилерийските снаряди за украинските оръжия от съветската епоха, които съставляват по-голямата част от арсенала на ВСУ, отдавна са дефицитни. Това принуди украинските военни да разчитат на артилерията, предоставена от западните съюзници на Киев – основно със 155-милиметров калибър. Украйна има повече такива снаряди, но по-малко оръдия, от които да ги изстрелва.
С темпото, с което Украйна стреля, тези запаси също може скоро да се изчерпят. През февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че "текущият процент на разходите на Украйна за боеприпаси е многократно по-висок от настоящия ни темп на производство“.
"Нямаме много боеприпаси, затова не работим много“, разказва един от събеседниците на изданието, представен като "Спайдър“.
Държавите, които все още разполагат със запаси от съветски снаряди със 152-милиметров и 122-милиметров калибър, са предимно бивши съветски републики, много от които не искат да продават на Украйна поради връзките си с Русия. Някои африкански и близкоизточни страни, които през годините са получавали оръжия и боеприпаси от Русия, също имат запаси от тези снаряди. Част от държавите от някогашната Организация на Варшавски договор имат капацитета да произвеждат снаряди, но не в мащаба и скоростта, от които Украйна се нуждае на бойното поле.
Случва се трета държава, приятелски настроена към Украйна, да закупува боеприпасите - понякога чрез посредник, който ги доставя на Украйна тайно, за да избегне всякакви политически последици за продавача. Често резултатът е, че една артилерийска част получава снаряди, произведени в няколко страни. Войниците поясняват, че те може да не стрелят по един и същи начин, което се отразява на точността.
"Основният въпрос, който предизвиква безпокойство, е устойчивостта“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба. "Бивши страни от Варшавския договор демонтираха производствените си линии за боеприпаси от съветски калибър, откакто станаха членове на НАТО. Сега имаме остра нужда от тези боеприпаси от съветски калибър, така че въпросът е как да възстановим продукцията“, допълни той.
България вече се е съгласила да помогне, както и Полша и Словакия, според говорителя на Министерството на отбраната в Киев Юрий Сак. Но не е ясно колко време ще отнеме необходимите снаряди да бъдат произведени и доставени на бойното поле.