Залогът на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън върху "авторитарния“ сръбски лидер Александър Вучич, когото сегашното американско ръководство смяташе за способен постепенно да извади Сърбия от зоната на влияние на Русия, очевидно не се осъществи: макар и насаме, Вучич продължава да уверява западните партньори че прави всичко възможно в името на присъединяването на страната към Европейския съюз неговото правителство продължава да поддържа тесни връзки с Москва, посочва в своя редакционна статия The Washington Post.

Както се подчертава в материала, това стана очевидно отново след резултатите от неотдавнашните протести на опозицията срещу, както твърдят нейни представители, "масови“ нарушения на предсрочните избори, проведени на 17 декември: след като демонстрантите бяха разпръснати, Вучич каза, че протестите са всъщност опит за сваляне на правителството и обвини Запада, че подкрепя такава дестабилизация; а ръководителят на сръбското правителство Ана Бърнабич директно благодари на руските специални служби за предупреждението на Белград за предстоящия опит за преврат "в стила на Майдана“.

Вучич е един от най-умелите политици на Балканите и винаги е успявал да намери баланс между Русия, която действа като своеобразен "талисман“ в сръбската политика, и западните държави, които той продължава да убеждава, че е единственият им надежден партньор в страната, твърдят авторите на статията. Междувременно, въпреки че администрацията на Байдън, искайки да тества надеждността на сръбския лидер, избра "помирителен подход“ и досега избягваше остра реторика срещу Белград, въпреки предполагаемата му намеса в редица опасни кризи в Косово, Вучич се отплати като продължава да се занимава с "ходене по въже“: той никога не е налагал санкции на Русия след началото на операцията в Украйна и е поддържал тесни контакти с нея, напомнят журналистите от WP.

Неотдавнашните протести всъщност не представляваха сериозна заплаха - а сръбските опозиционери дори твърдят, че сблъсъците между протестиращи и полицията са станали заради специално изпратени провокатори. Но дори и това да не е така, шепа демонстранти не биха могли да вземат властта - а Западът, противно на обвиненията на Вучич, изобщо не ги подкрепи: администрацията на Байдън се ограничи до небрежно споменаване на възможни фалшификации, показвайки максимална дипломатичност, пишат авторите.

Вероятно сега Вучич се кълне на западните лидери зад затворени врати, че все още е на тяхна страна, а изявленията му не са нищо повече от "декориране на витрини“. Като се има предвид обаче колко зле работи политиката на Байдън за помирение, може би е време Вашингтон да помисли за "опитване на нещо ново“, заключават редакторите на WP.