Разузнавателни служби и дипломати от САЩ и Еврпопа подозират, че проукраински саботьори може да са отговорни за експлозиите през септември, които сериозно повредиха три от четирите разклонения на "Северен поток“ – нападение, което може да подкопае подкрепата за Украйна сред западните й партньори, коментират в редакцията на американския вестник The Washington Post.

Въпросът за участието на Украйна се появи за първи път миналата година. Следователите не откриха доказателства, които да обвържат пряко атаките с руското правителство. В рамките на дни след трите експлозии на 26 септември официални лица във Вашингтон и европейските столици публично посочиха с пръст Кремъл.

С течение на седмиците не се появиха доказателства в подкрепа на това твърдение, според множество служители, запознати с текущите разследвания на разузнаването. Но длъжностни лица в няколко страни казаха, че Украйна може да е била мотивирана да атакува тръбопроводите, за да засили решимостта на Запада на фона на руската агресия, и подозренията им скоро се насочиха към Киев.

Все още няма криминалистични доказателства от мястото на взрива, които конкретно да свързват саботажа с която и да е държава, увериха официални лица. Разузнавателните агенции в САЩ и Европа не са прихванали комуникации на руски или украински служители, които да приписват отговорността за атаката или да предполагат, че се опитват да прикрият участието на своите правителства.

Но наскоро допълнителна информация, споделена с официални лица във Вашингтон и Европа, предполага, че проукраинска група, вероятно действаща без прякото знание на Киев, може да е извършила атаката, според служители, запознати с въпроса, говорили при условие за анонимност.

Високопоставен западен служител по сигурността подчерта, че правителствата, разследващи атентата, са открили доказателства, че проукраински физически или юридически лица са обсъждали възможността за извършване на атака срещу тръбопроводите "Северен поток" преди експлозията. Служителят се позова на "сигнали“, че подобна операция е била обсъждана или обмисляна. В допълнение той подчерта, че тези комуникации са били открити едва след атаката, когато западните агенции са започнали да претърсват разузнавателни данни за възможни улики.

Информацията е била допълнена от други разузнавателни данни, които предполагат, че Русия е отговорна за експлозиите. Отделно разузнаване е показало, че руски военноморски кораби са били засечени на или близо до местата на атаката през седмиците, предшестващи експлозиите.

Служителят смята, че е малко вероятно украинският президент Володимир Зеленски или членове на неговия вътрешен кръг да са санкционирали подобна операция, отбелязвайки, че са внимавали да избегнат застрашаването на западната подкрепа, която е спасителна сламка за Киев.

Американски официални лица гледат предпазливо на последните разузнавателни данни, които предполагат участието на украински диверсанти.

"Моето разбиране е, че не намираме това за убедително“, коментира високопоставен служител на администрацията на американския президент Джо Байдън.

Във Вашингтон и Европа има притеснения, че атака, свързана с Украйна, ще отслаби подкрепата на НАТО за Украйна, особено в Германия, където много граждани остават симпатизиращи на Русия и скептични относно въоръжаването на Киев. Атаките по тръбопроводите засилиха безпокойството относно уязвимостта на енергийния сектор на целия континент.

"Това беше атака срещу критична инфраструктура за Европа, но има текущи разследвания и не би било правилно да се спекулира кой стои зад атаката, докато те не приключат“, призова генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в Стокхолм във вторник.

Експлозиите на "Северен поток“ провокира значителна и продължителна реакция на НАТО. "Удвоихме военното си присъствие в Северно и Балтийско море. Също така увеличихме сътрудничеството между страните от НАТО за обмен на информация и за укрепване на готовността за по-добро спиране на по-нататъшни подобни атаки в бъдеще“, обяви Столтенберг.

Като резултат от атаката, алиансът работи и по план за подобряване на подводната сигурност на годишната среща на върха това лято.

Мистерията за това кой е взривил тръбопроводите продължава отчасти, защото не е ясно кой е имал техническите възможности да осъществи операцията.

Някои длъжностни лица продължават да твърдят, че само една държава би имала необходимия опит и инструменти за извършване на сложна подводна саботажна операция. Други обаче възразяват, че като се има предвид сравнително малката дълбочина на повредените тръбопроводи, редица различни участници биха могли теоретично да стоят зад атаката, вероятно с използването на потопяеми дронове, водолази или надводни кораби. Списъкът на заподозрените не се ограничава само до държави, които притежават подводници с екипаж или опит в разрушаването на дълбоководни съоръжения, уточниха още служители.