От 2021 година насам траните от НАТО удвоиха военното си присъствие по Източния фланг близо до границата с Русия, но все още изпитват проблеми с мобилността на войските, отбелязват в редакцията на американския вестник The Washington Post, позовавайки се на представители на Алианса.

Преди Русия да отприщи войната в Украйна миналата година, многонационалните войски на НАТО, разположени в балтийските страни и Полша, бяха замислени като "тройка“ – присъствие, достатъчно голямо, за да сигнализира, че всяка агресия ще бъде посрещната с колективен отговор, и достатъчно мощно, за да забави вражеските сили до момента на пристигането на подкрепления. Сега, като част от това, което НАТО определя като своя "най-голяма реорганизация“ след Студената война, Алиансът твърди, че възнамерява да защитава "всеки сантиметър“ от територията си от първия ден на евентуална атака. Стратегията е разчертана като послание към Москва, както и като успокоение за страните, които се страхуват да не бъдат оставени под руска окупация. "Идеята е да дадем много ясен сигнал на Русия, че сме толкова подготвени, че дори и да не си помислят за нас“, обясни естонският премиер Кая Калас в интервю за The Washington Post.

Поне това е идеята. Приблизително година по-късно енергизираният и разширен НАТО има повече войници в най-близките до Русия съюзнически страни. Той обучава резервни войски за по-бързо разполагане в граничните държави. И започва да позиционира предварително тежко оръжие и оборудване, което "не може да се побере в раница на парашутист“, пише изданието.

И все пак НАТО не се ангажира с постоянни наземни войски, за което настояваха някои държава. И от разговори с повече от дузина високопоставени настоящи и бивши служители, както и анализатори предполагат, че за цялостна реорганизация все още ще трябва доста време, преди Алиансът да бъде в състояние да отблъсне Русия, без да загуби и сантиметър територия.

"Да бъдем по-бързи от руснаците, за да стигнем до критично място, е единственият показател, който има значение за ефективното възпиране, а ние все още не можем да направим това“, признава пенсионираният генерал-лейтенант от американската армия Бен Ходжис, бивш командващ Армията на САЩ в Европа

"Военната мобилност все още е проблем. По-добре е, отколкото беше преди пет години, но това не е показателят, който има значение“, допълва още той. Ако трябва да се отблъсне Русия, военните лидери на САЩ се притесняват, че може да не стигнат навреме.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна НАТО подсили отчасти Източния си фланг, като създаде бойни групи в четири допълнителни държави: България, Унгария, Румъния и Словакия. Сега има около 10 000 войници, разпределени в осем бойни групи, в сравнение с 5000 в четири групи през 2021 година, според говорителя на НАТО Оана Лунгеску.

Лунгеску подчертава, че съюзниците също са изпратили десетки кораби и още стотици самолети в източната част от територията на Алианса – особено важно за балтийските държави, които нямат свои собствени бойни самолети.

Съюзниците са разположили допълнително "безпрецедентен“ брой наземни средства за противовъздушна отбрана, като ракети Patriot и оборудвани със системи за противовъздушна отбрана кораби в морето, добави още тя.

Други аспекти на заздравената конструкция все още се обсъждат.

Генералният секретар Йенс Столтенберг заяви преди миналогодишната среща на върха на НАТО, че Алиансът ще "подобри“ бойните групи в източните държави-членки от ниво батальон до ниво бригада – което обикновено означава, поясни Лунгеску, преминаване от около 1000 войници до 3000 или повече. В декларацията от срещата на върха обаче се подчертава, че разширяването ще се извърши "където и когато е необходимо“, оставяйки съюзниците да спорят какво означава "необходимо“ на практика.

Въпреки че предишните опасения относно провокирането на Москва с твърде голямо присъствие отшумяха, някои съюзници казват, че по-големите контингенти не си струват разходите и може да ограничат гъвкавостта на НАТО.

Германия, например, която ръководи бойната група в Литва, се противопостави на призивите за постоянна бригада там, заявявайки, че има по-голям смисъл да се държат резервни сили в  базите на собствената й територия. Германските военни изпратиха още 20 войници в Литва като "преден команден елемент“ на допълнителна бригада. Близо 6000 други може да бъдат там "ако е необходимо“, увери говорител, "в рамките на възможно най-кратко време“.

Литовските власти контрират тази теза с аргумента, че поради географското положение на страната Русия може да я отреже от външния свят бързо, без да има достатъчно време за пристигането на подкрепления.

Самият план за бързо подсилване е в процес на работа.

Столтенберг влезе в заглавията на медиите миналия юни със съобщение, че Алиансът привежда 300 000 войници във висока степен на бойна готовност - увеличение от 40 000. Съгласно този нов модел на силите, войските ще бъдат предварително разпределени в определени страни, като 100 000 войници ще може да бъдат разгърнати в рамките на 10 дни, а  допълнителни 200 000 в рамките на 30 дни.

Съобщението изглежда изненада някои европейски служители в областта на отбраната и ги накара да се чудят дали и как техните войски се преброяват. Почти веднага представители на НАТО предложиха възражения. Общият целеви брой все още е концептуален, заявиха те, и националните ангажименти трябва да бъдат договорени. "Влакът напусна гарата преди релсите да бъдат построени“, заяви наскоро пред изданието Томас Йермалавициус, ръководител на проучванията и научен сътрудник в Международния център за отбрана и сигурност на Естония.

Обсъждането на предложената нова структура на силите - включително кои войски ще бъдат предварително разпределени, в кои точно страни и какво ниво на готовност ще трябва да поддържат - е в дневния ред на срещата на върха на лидерите на НАТО, която ще се проведе във Вилнюс следващия месец.