Въпреки развитието на технологиите и изкуствения интелект, войната в Украйна все повече напомня за мрачни картини от миналото, коментират в редакцията на американския вестник The Washington Post.

Бруталната война, която бушува в Украйна, е дълбок конфликт от XXI век. Дронове бръмчат около бойните полета. Хиперзвукови ракети се врязват в нищо неподозиращи цели. Сателитите разбулват мъглата около военните действия. Алгоритмите, генерирани от изкуствения интелект, помагат за насочването на артилерията. Кадрите, заснети на мобилни телефони, се разпространяват в социалните медии, предавайки конфликта в реално време на милиони хора на хиляди километри разстояние. Онлайн армии от партизани каталогизират зверствата и разпространяват доказателства за триумфи.

И въпреки всичко, което е ново в отчаяната борба на Украйна за отблъскване на Русия, войната все повече напомня мрачни картини от миналото. Разпространените в интернет снимки на войници в окопи и терен, наподобяващ лунен пейзаж от обстрели, навяват спомени за битки отпреди повече от век.  В продължение на два месеца украинските сили провеждат контранастъпление, оказвайки натиски върху руските позиции в южната и югоизточната част на страната. Вече е пределно ясно – кампанията напредва бавно, като новите механизирани дивизии на Украйна, оборудвани от Запада, са затънали в пластовете руска отбрана, включително огромни минни полета, бетонни бариери с "драконови зъби“, противотанкови ровове и бодлива тел.

"Вече не можете да направите нищо само с танк с някаква броня, защото минното поле е твърде дълбоко и рано или късно той ще спре и след това ще бъде унищожен от концентриран огън“, подчерта главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни в интервю с журналисти на американския вестник.

Украйна не оповестява официалните си данни за жертвите от войната, но се разбира, че броят на загиналите расте, докато моралът пада. Неотдавнашен доклад на The Wall Street Journal разгледа един особено ужасяващ показател, който предполага, че от началото на войната на между 20 000 и 50 000 украинци е била направена ампутация на крайник. Това е стряскащо число за съвременен конфликт - по-малко от 2000 американски ветерани, участвали в операциите в Ирак и Афганистан, са били подложени на същата интервенция.

"За сравнение, около 67 000 германци и 41 000 британци е трябвало да претърпят ампутации по време на Първата световна война, когато процедурата често е била единствената налична за предотвратяване на смъртта“, отбелязва вестникът.

Украйна сега е най-минираната страна. Ще отнеме десетилетия, за да стане отново безопасна.

Анализаторите вече забелязаха как сянката на Първата световна война пада над Украйна. Тя се вижда завръщането на тежката сухопътна война в Европа, в геополитическата глупост на започването на конфликта и високомерието на елита, който вярва, че той може лесно да бъде спечелен, в мрачния застой на кампанията на ВСУ, затънала в кал – в натъпкани окопи и бункери, и в липсата на значими териториални придобивки, дори когато чувалите с трупове се пълнят. Безсмислените костници във Вердюн и Сома намериха своя аналог в Бахмут.

Вековните уроци са още валидни. "Както Първата световна война демонстрира, войните рядко протичат по план“, пише историкът от Оксфордския университет Маргарет Макмилан. "Военните стратези бяха наясно с нарастващото значение на окопната война и бързострелящата артилерия, но не успяха да предвидят последствията. Те не бяха подготвени за това, което бързо се превърна в статични фронтови линии, в които противоборстващите страни извършваха масирана размяна на артилерийски и картечен огън от укрепени окопи. Тези тактики, пише тя, доведоха до високи нива на жертви с минимален напредък.

"Първата сериозна война на третото хилядолетие се води на земята – доста различна картина от "посткинетичната“ кибернетична и информационна война, която бе уверено предсказана както от западните, така и от руските генерали“, пише Едуард Лутвак, американски автор и стратег. "Това е война, която трябва да се води чрез чисто изтощение, точно като Първата световна война на Западния фронт“.

Въпреки разликите във времето, простите технологични императиви остават. "Изминаха почти 110 години от представянето на танка през 1916 г. Някои твърдят, че танкът е остарял поради технологични подобрения в противотанковите оръжия“, пише Стивън Бидъл, професор по международни и обществени въпроси в Колумбийския университет.

"Този аргумент е често срещан повече от 50 години, или почти половината от цялата история на танка“, добавя той. "И все пак през 2023 г. и двете страни в Украйна продължават да разчитат на танкове и правят всичко възможно, за да се сдобият с повече такива“.

Някои обнадеждени експерти смятат, че Първата световна война може да се окаже по-малко поучителна в украинския контекст от още по-голямата война, която последва. "По-добър исторически прецедент за разбиране на настоящите битки в Украйна може да бъде намерен в опита на американската армия през лятото на 1944 г., когато тя се биеше срещу нацистките сили в Нормандия“, пишат Рафаел Коен и Джан Джентиле, като твърдят, че докато Първата световна война се определя като "стратегическа атрофия“ и "тактическа безизходица“, Украйна, подобно на съюзниците през 1944 г., систематично работи за пробив с търпение и "тактически иновации“.

Бидъл предупреди да не се извличат опростени уроци от нито една от големите войни. "Подобно на Първата световна война, Втората световна война включваше много различия в резултатите: това не беше проста, еднообразна история за офанзивен успех“, пише той. "А в Украйна както офанзивните успехи на войната, така и нейните отбранителни безизходици се случиха на фона на оборудване с дронове, прецизни оръжия, хиперзвукови ракети и космическо наблюдение. В нито една от тези войни инструментите не са предопределили резултатите“.

Борбата на Украйна се определя от постоянството и смелостта на една нация, която се бори за своето съществуване, но дори и тогава отчаянието никога не е твърде много – както и цинизмът. Миналия петък президентът на Украйна Володимир Зеленски уволни всички ръководители на центровете за набиране на военни в страната, аргументирайки решението си с очевидни доклади за ширеща се корупция и служители, вземащи подкупи, за да помогнат на потенциални наборници да избегнат изпращането им на фронта.