"Украйна, която използва американски оръжия за удари вътре в Русия, няма да сложи край на войната". Това пишат в статия за Washington Post Самуел Шарап, преподавател по политически науки в изследователския институт Rand и Джереми Шапиро, директор по изследванията в Европейския съвет за външна политика.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му

Решението на администрацията на Байдън да одобри използването от Украйна на американски оръжия за атакуване на цели на територията на Русия е, както би могъл да каже президентът Байдън, голяма работа. Украинците твърдят, че тази промяна ще провали настъплението на Кремъл в Харковска област и може би дори ще обърне хода на войната. Руските официални лица и пропагандатори твърдят, че това е сериозна ескалация и заплашват да нанесат директен удар по Съединените щати или техните съюзници.

И двете твърдения вероятно ще се окажат несъстоятелни. Но въпреки това това решение е от значение, макар и по друга причина: то бележи поредния завой в спиралата на " зъб за зъб“, която непрекъснато увеличава рисковете от по-широка война, без да предлага път за прекратяване на тази.

Това не е първият път, когато Съединените щати, под натиска на Украйна и западните си съюзници, преминават прага, считан преди това за твърде голям. Предишните решения за пускови установки HIMARS, касетъчни бомби, боеприпаси с голям обсег и F-16 също бяха продиктувани от възприеманите руски успехи на бойното поле.

Ударите навътре в Русия с американски оръжия могат да забавят военните операции около Харков, но няма да променят ситуацията. Настъплението на Русия към Харков вече е затънало в района на град Волчанск, който се намира на по-малко от 8 км от руската граница. С ударите по линиите за снабдяване в самата Русия настъплението може да се забави още повече, но руснаците вероятно ще се адаптират, както са се адаптирали към предишни американски действия. В края на краищата американските оръжия редовно се използват за поразяване на руските снабдителни линии и командни пунктове в окупираната Източна Украйна, като въпреки това Русия постоянно реализира успехи там. И така, изтощителната война ще продължи.

Данните от миналото също така сочат, че Русия няма да ескалира драматично само защото Съединените щати предоставят нова оръжейна система или облекчават ограниченията за съществуваща такава. В момента Русия, относително погледнато, печели войната, така че е малко вероятно президентът Владимир Путин да поеме риска да провокира пряк конфликт със Съединените щати и техните съюзници. Москва може и да отговори, но вероятно ще го направи по косвен или асиметричен начин, а не да изстреля ракета към европейска столица следващата седмица.

Истинският проблем с решението на Байдън е, че Вашингтон за пореден път направи важна промяна в политиката си реактивно - в отговор на военните действия на Русия, а не като част от по-широка стратегия за прекратяване на войната. Руснаците ще продължат да натискат и след три или шест месеца Съединените щати може да се окажат отново тук, под подобна украинска и съюзническа кампания на натиск, изкушени да прекрачат следващия праг, за да се опитат да обърнат негативната траектория. Както се изрази държавният секретар Антъни Блинкен, "ще продължим да правим това, което сме правили досега, а именно, при необходимост, да се адаптираме и приспособяваме“.

Но адаптацията и приспособяването не представляват стратегия, а реактивната ескалация при липса на стратегия не е разумна политика. Ескалирането на участието на САЩ в този конфликт - или в който и да е друг конфликт - трябва да се ръководи от идея за това как да се сложи край на войната. В този случай това би изисквало да се докаже, че украинските удари в Русия с използване на американски системи са част от интегрирана стратегия за прекратяване на войната при условия, благоприятни за Украйна и САЩ.

Както самата администрация многократно е заявявала, този край ще настъпи на масата за преговори. В процеса на преговори принудителните мерки могат да се използват като лост за въздействие. Налагате военни разходи на опонента си с цел да го накарате да направи това, което искате, а не просто да противодействате на последната му маневра.

Но Украйна и Западът не показват никакви признаци, че са готови да започнат преговори с Русия. А налагането на разходи при липса на процес на преговори прави по-нататъшната ескалация неизбежна. Както отбелязва Томас Шелинг, гуруто на военната принуда: "Ако болката на [нашия враг] беше най-голямото ни удоволствие, а нашето удовлетворение - най-голямото му нещастие, ние щяхме да продължим да се нараняваме и да се разочароваме взаимно".

Тази спираловидна динамика - на нестихваща руска агресия и все по-нарастваща военна подкрепа на Запада за Украйна, за да се противодейства на инерцията на Москва - се разгръща вече почти две години и половина. Без процес на договаряне тя може да продължи още дълги години. И един ден едната или другата страна може най-накрая да се препъне в действителна червена линия, което може да доведе до точно тази голяма ескалация, която администрацията на Байдън се опитва да избегне.

Междувременно Украйна ще продължи да страда, а разходите на Запада за войната ще продължат да нарастват. Трябва да има по-добър начин за управление на най-значимия военен конфликт от едно поколение насам.