Казахстан свика среща на върха на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) заради опит за държавен преврат и нарече случващото се терористична атака. Президентът на Русия Владимир Путин посочи участието на външни сили в атаката срещу съседната страна и предупреди, че Русия няма да позволи да се разклати ситуацията в региона. На свой ред президентът на Беларус Александър Лукашенко изброи страните, които рискуват да повторят съдбата на Казахстан. Какви са последствията от казахстанските събития в Централна Азия, коментира руският вестник “Взгляд“.

Извънредното заседание на Съвета на ОДКБ с участието на лидерите на Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан се проведе в понеделник под формата на видеоконференция. Събитието е свикано по инициатива на Нур-Султан (Астана) във връзка с опита за държавен преврат в Казахстан от началото на януари.

По време на сесията президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев каза, че основната цел на терористите е да подкопаят конституционния ред и да завземат властта. "Настъпи гореща фаза и групи въоръжени бойци влязоха в действие, чакащи своя час. Основната цел стана очевидна - подкопаване на конституционния ред, унищожаване на управляващите институции, завземане на властта “, каза казахстанският лидер.

Политикът подчерта, че настоящата криза е най-тежката в цялата 30-годишна история на независимостта на Казахстан. За планираната операция свидетелстват синхронни атаки срещу сградите на регионалните власти, правоохранителните органи, следствените арести, стратегически обекти, банки, телевизионна кула и телевизионни канали, отбеляза Токаев.

"Бяха превзети летища, блокирани бяха пътища и железопътни линии, блокирани бяха линейки и противопожарни автомобили. Бандитите нападнаха и моргите, взимаха телата на бойците направо от бойното поле. Това е практиката на международни терористи с известен произход. Така прикриват следите си “, добави той. Според него численото предимство на терористите пред силите за сигурност в Казахстан е било поне пет пъти.

На свой ред президентът на Беларус Александър Лукашенко каза, че поуките от ситуацията в Казахстан трябва да бъдат извлечени преди всичко от властите на Узбекистан и Киргизстан, а също така призова всички страни да решат съвместно проблема с разпространението на тероризма и екстремизма в региона.

"Много международни терористи са се натрупали на границата с Казахстан. За да се преодолеят тези негативни тенденции в постсъветските републики, в случая в Казахстан, е невъзможно да се реши проблемът само в рамките на Казахстан“, подчерта белоруският лидер.

На срещата на върха руският президент Владимир Путин заяви, че заплахата за казахстанската държавност е причинена не от спонтанни протести заради цените на горивата, а от факта, че разрушителни вътрешни и външни сили са се възползвали от ситуацията.

Освен това Путин отбеляза, че в Казахстан активно се използват елементи на насилствена информационна подкрепа на протестите, присъщи на "технологиите на Майдана“. Казахстан е изправен пред заплаха за своята държавност, сигурност и суверенитет, отбеляза руският лидер.

"Разбираме, че събитията в Казахстан не са първият и далеч не последният опит за външна намеса във вътрешните работи на нашите държави. Мерките, предприети от ОДКБ, ясно показаха, че няма да позволим ситуацията да се разклати у дома и няма да позволим да се реализира сценарият на така наречените цветни революции“, увери руският президент.

Освен това Путин покани лидера на Таджикистан Емомали Рахмон да се обади след видеоконференцията на лидерите на страните от ОДКБ, за да обсъдят актуални въпроси, с което той се съгласи. На свой ред Лукашенко припомни, че Рахмон е предупредил за дълбоко скрити терористични клетки в Казахстан.

"Президентът на Таджикистан иска подкрепа с военна техника - и ние трябва да направим това. Не бих искал ситуацията да се повтори в Таджикистан “, добави белоруският лидер. Рахмон от своя страна предупреди за опасността от военни сблъсъци в близост до границата на неговата държава и предложи страните от ОДКБ да създадат "пояс за сигурност“ около Таджикистан.

Той отбеляза също, че на територията на Афганистан се засилват други терористични групировки. Според разузнавателните агенции около 6000 бойци и повече от 40 тренировъчни клетки на терористи сега се намират близо до южните граници на страните от ОДКБ.

В същото време премиерът на Киргизстан предупреди за проникването на участници в погромите в Казахстан в страните от ОДКБ, а председателят на срещата, арменският лидер Никол Пашинян, каза, че няма намаляване на напрежението в зоната на отговорност на ОДКБ.. "В близкото минало ние самите бяхме изправени пред появата на чужди терористи и екстремисти в нашия регион“, каза той.

"Освен проблема с тероризма е напълно възможно в Казахстан да сме свидетели на ожесточена борба за власт между различни кланове. Но разликата е, че Токаев използва хитра маневра - той се обърна към ОДКБ, с помощта на която надигра конкурентите си. Така че това е сложна игра, в която се показаха различни играчи “, каза генералният директорр на Института ЕврАзЕС Владимир Лепехин.

В същото време, според Лепехин, вътрешната борба съвпадна с опит за външно влияние върху ситуацията. "И западните сили, и Турция бяха заинтересовани от дестабилизиране на ситуацията в Казахстан. Всички те използваха напрежението. Така че това е много сложна картина “, сигурен е той.

"Освен това кризата в Казахстан беше отчасти тласкана от новата конфигурация на силите в региона след изтеглянето на войските на САЩ от Афганистан и идването на власт на талибаните под санкциите на ООН, последвано от разширяването на ислямистките движения. Естествено, те започнаха да проникват в Централна Азия. Единственият въпрос беше къде ще избухне на първо място. И Казахстан се превърна в такава страна, докато заплахата се усеща и в Узбекистан “, каза политологът.

"Най-важното е, че това не беше народна революция. Бенефициентите на политическата криза изиграха партиите си доста компетентно. Сега виждаме, че кланът Назарбаев вече няма да играе специална роля в политическия живот на страната. Така че основната цел е постигната “, каза източникът. И ако за Казахстан последствията от тази криза ще бъдат доста положителни, то за Русия всичко засега се оформя не толкова оптимистично.

"Русия има три основни задачи: за нас е важно да държим в ръцете си Байконур, корпоративния бизнес в страната, и да гарантираме, че урановите находища няма да попаднат в ръцете на антируските структури. Но в същото време Казахстан ще продължи да се накланя в националистическа посока. Освен това тази ситуация се подсилва от турско, британско и китайско влияние в страната. Следователно там ни предстои още много работа."

"Във всеки случай това, което се случва в Казахстан, е цветна революция, която е вградена в голяма война с бойци и терористи,“ казва президентът на изследователския център "Институт за Близкия изток" Евгений Сатановски. "По време на" Арабската пролет “и други цветни революции се случи същото нещо като сега в Казахстан - силите за сигурност не проверяваха паспортите на онези, които разрушаваха режимите. Това са революции, включващи мигриращи бойци “, каза експертът.

Според него е необходимо сегашните протести в Казахстан да се "гасят“ с въоръжена ръка. "Много е важно, че сега Западът крещи за необходимостта да се зачитат правата на човека. Същото беше и когато САЩ и Европа се опитаха да ни наложат "диалог с опозицията“ след избухването на войната в Сирия, това е един и същ почерк“, отбеляза политологът.

В същото време събеседникът предупреди, че за разлика от Башар Асад и Хосни Мубарак, президентът на Казахстан Токаев е дипломат. "През 2020 г. на форума във Валдай Токаев, в диалог с Путин, се застъпи всички страни да бъдат приятели и да привличат повече пари за стабилност в региона. На което тогава Путин отговори: "Садам Хюсеин също мисли така“. И сега казахстанският лидер даде заповед да се стреля на месо, защото разбра, че може да бъде убит, въпреки неговата учтивост “, каза експертът.

Сатановски също така подчерта, че настоящите казахстански протести имат пряка връзка с изтеглянето на САЩ от Афганистан, където местните ислямисти не са били необходими на талибаните и са отишли при северните си съседи. "Интересно е също, казахстанската" революция “съвпадна със стартирането на диалог между САЩ и Русия по въпросите на сигурността.

Изчислението очевидно е направено на базата на факта, че след началото на протестите, бежанци и бойци под прикритието на бежанци ще се втурнат в Русия и ще имаме дъга на нестабилност от Астрахан до Алтай. Това значително би отслабило позицията на Русия в преговорите със САЩ, които започват днес. Москва като цяло няма да има време за преговори “, отбеляза анализаторът.

Следователно решението на ОДКБ да изпрати войски в Казахстан е изключително навременно. "Сега чуваме разочарования глас на Вашингтон за "необходимостта от диалог с опозицията“, защото комбинацията им се провали. Но ако Казахстан рухне, тогава Русия е следващата на линия, следователно в настоящата ситуация не можем да загубим “, обобщи събеседникът.

Превод и редакция: Юлиян Марков