Ръководителят на ключовата сръбска специална служба – Агенцията за сигурност и информация (БИА) Александър Вулин подаде оставка, като обясни, че "САЩ и ЕС искат главата му като условие да не наложат санкции на Сърбия“, пише "Коммерсанть“.

Александър Вулин, който е силно антизападен и подчертано проруски настроен, беше включен в списъка със санкции на САЩ по обвинения в корупция, трафик на наркотици и "насърчаване на руските зловредни дейности на Балканите“. Според експерти сръбският президент Александър Вучич е трябвало да жертва своя близък съюзник единствено под натиска на Запада, но реверансът към САЩ не означава изоставяне на Белград от предишната му политика спрямо Руската федерация, а е само опит да избегне нова Западни санкции.

Ръководителят на ключовата сръбска разузнавателна служба обяви оставката си в края на миналата седмица. "САЩ и ЕС изискват главата ми като условие за неналагане на санкции срещу Сърбия. Не искам да ставам причина за принуда и натиск върху Сърбия и "сръбския свят“. Моята оставка няма да промени политиката на САЩ и ЕС, но ще забави нови искания и изнудване“, обясни решението си Александър Вулин. А в неделя вечерта по телевизията "Пинк“ уточни: "Реших сам да подам оставка, след което уведомих президента, който каза, че оставя решението на моята съвест“.

Александър Вулин е бил директор на Агенцията за сигурност и информация (БИА) малко по-малко от година. Преди да оглави разузнаването през декември, той бе начело първо на Министерството на отбраната, а след това и Министерството на вътрешните работи. Затова той с право е наричан "влиятелна фигура от близкото обкръжение на президента“.

Александър Вулин никога не е крил, че е силно антизападен и подчертано проруски настроен.

През последните години той неведнъж посети Руската федерация, където със сигурност се срещна със секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев, а през май участва в Международната конференция по сигурността в Москва, за което беше остро критикуван от САЩ, ЕС и Украйна.

През лятото Александър Вулин беше включен в американския санкционен списък. Съединените щати го обвиниха в корупция, участие в международна престъпност и трафик на наркотици и в улесняване на зловредните дейности на Русия на Балканите. Дипломатически източници на "Коммерсанть“ в региона тогава определиха включването на Александър Вулин в черния списък на САЩ като "ясен сигнал от Запада към президента на Сърбия, че е време да се отърве от проруските кадри в своето обкръжение“.

През септември редица сръбски медии, позовавайки се на "източници от висшето ръководство на страната“, съобщиха, че оставката на Александър Вулин от поста директор на БИА е "свършена работа“. Президентът на Сърбия обаче не взе такова решение тогава, въпреки че призна, че е "мислил за това“, но под натиска на медиите няма да уволни никого.

Два месеца по-късно Александър Вучич прие оставката на директора на БИА почти веднага след обявяването й. Наричайки Александър Вулин "свой другар, с когото прекарва много време“, президентът призна, че "е имало натиск от началото на назначаването му на тази длъжност“. "Вулин не е бил агент на Русия и не бих искал да казвам кой е агент на други страни, предимно западни, и кой е слугиня на САЩ“, каза сръбският президент.

Съединените щати приветстваха оставката на Александър Вулин. След като уточни, че Вашингтон "не се занимава с кадрови въпроси на сръбското правителство“, американският пратеник за Балканите Габриел Ескобар отбеляза: "Г-н Вулин отдавна е дестабилизираща фигура в региона“.

Подобно изявление излезе и от американското посолство в Белград.

Балканските експерти са почти единодушни, че сръбският президент е бил принуден да жертва своя близък съюзник единствено под натиска на Запада, но дори такова ясно намигване към САЩ не означава сериозна промяна в политиката на Александър Вучич. "Президентът на Сърбия трябваше да смени Вулин, но той не отстъпва позициите си“, убедена е сръбският политолог Соня Бисерко. Същото казва и Даниел Сървър, специалист по Балканите от американския университет "Джонс Хопкинс“: "Оставката на Вулин не означава промяна в политиката на Сърбия за подкрепа на Русия, това е само опит на Белград да избегне нови западни санкции“.

Във всеки случай решението на Александър Вучич да се освободи от "рязко антизападния и подчертано проруски“ ръководител на ключовата разузнавателна служба се вписва идеално в политиката на "седене на два стола“, провеждана от сръбския президент, когато той се редува изпраща сигнали или на Запад, или на Изток.