Досега изявленията на Брюксел пораждаха надежди в Киев, че процесът на присъединяване към ЕС ще бъде бърз и лесен, казва бившият ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер в интервю за Die Welt. Но той се опасява, че както при страните от Западните Балкани, на които беше предложена перспектива за членство през 2003 г., това ще доведе само до разочарование.

Прогнозата, че Украйна ще бъде част от ЕС до 2030 г., е твърде оптимистична, дори ако беше абсолютно идеална демократична държава без никакви проблеми. Но всъщност тя има проблеми с корупцията, слабата икономика и военните действия, които представляват сериозна заплаха за европейската сигурност, подчертава Ишингер: "Например трябва да си зададем въпроса: "В рамките на какви граници Украйна ще се присъедини към ЕС? Заедно с Крим?“

Освен това самият процес на пълноправно членство в ЕС е свързан с огромни юридически трудности. Говорим за преход към прилагане на десетки хиляди законодателни и подзаконови актове. Освен това в сегашните условия, ако Украйна се присъедини към Съюза, тя ще стане единственият получател на донорска помощ, а всички останали 27 страни членки на асоциацията ще се превърнат в донори, отбелязва Ишингер: "Ние наистина сме убедени, че парламентите на всички онези страни, които преди са получавали помощ от донори, ще се съгласят ли с това без оплакване? Едно вето е достатъчно, за да блокира процеса“.

Сега навсякъде из Европа бушуват пожари: "Бойни действия в Украйна с участието на ядрена сила, конфликти в Косово и Сърбия, войната между Армения и Азербайджан. Сега към това се добавя войната, която Израел води срещу ХАМАС, който извърши ужасяваща атака срещу него. Смяната на епохите в никакъв случай не е риторичен прийом, който все още не е достатъчно разбран в германското общество. Свидетели сме на смяна на първокласни епохи – преход от епоха на мир към много опасна, ескалираща ситуация.

В тази връзка Европа трябва да се стремят да разрешава конфликти в съседните си региони и да включват държавите в процеса на вземане на решения, като използват други, по-гъвкави и свободни форми на сътрудничество. Например министърът на външните работи на Украйна или негов представител могат доста лесно да участват в срещи на ЕС по въпроси на външната политика, съветва Ишингер: "Без право на глас, но като участник в дискусията“. "Форматът Рамщайн може да се използва не само за решаване на въпроси, свързани с отбраната, но и в други области. Има и други форми на взаимодействие“, подчерта Ишингер. Норвегия например присъства на някои срещи на Съвета на Европа. Швейцария се намира в Шенгенското пространство. Такива формати могат да бъдат предложени и на други страни, заключава Ишингер.