Водата в Преспанското езеро – едно от най-старите в Европа и дом на повече от 2000 вида риби, птици, бозайници и растения, намалява драматично, а местните жители се опасяват от природно бедствие, отбелязва Reuters.

"През последните два-три месеца водата е спаднала с 36 сантиметра, а през последните дни може би с още два-три сантиметра“, разказва пред агенцията около 60-годишният Ванчо Василевски – рибар, който често влиза с лодката си в езерото.

"Ще падне още повече. Няма дъжд, няма зима, няма сняг, няма реки. Само една река се влива в езерото… Това е бедствие, природно бедствие“.

Спадът продължава с десетилетия – водата в Преспанското езеро, което се намира високо в планините и е на пет милиона години, сега е с повече от осем метра по-ниско от края на 70-те години на миналия век. В доклад от 2022 година НАСА обяви, че сателитните изображения показват, че в периода между 1984 и 2020 година езерото е загубило 7% от повърхността си и половината от обема си.

С площ от около 260 квадратни километра, повече от два пъти по-голяма от Париж, две трети от езерото принадлежи на Северна Македония, а останалата част – на Гърция и Албания.

Програмата за развитие на ООН (ПРООН) предупреди, че някои видове диви животни в езерото са изложени на риск от изчезване поради унищожаването на техните местообитания чрез вредни земеделски практики, ерозия, нетретирани отпадъци и отпадъчни води.

Всяко понижаване на нивото на водата може да засегне Охридското езеро, много по-голямо езеро само на 10 км от Преспа, и което черпи около една трета от водата си от Преспа.

Еколозите обясняват, че липсата на дъжд, изпарението и прекомерната употреба на вода за напояване и от трите страни са основните причини за загубата на вода.

Драган Арсовски, биолог от базираната в Скопие неправителствена организация "Македонско геоложко дружество“, казва, че нивото на езерото се е покачвало и падало през вековете и природата е оцеляла. Но днес хората не успяват да се адаптират и да предприемат действия.

"Има някои неща, когато става въпрос за глобалното изменение на климата, които просто не можем да променим и трябва да се адаптираме към това, което предстои. Някои неща може би можем да променим, като ежедневните си навици“, подчерта Арсовски.

Използването на пестициди от производителите на плодове доведе до бърз растеж на биомаса, която застрашава ендемичните видове.

"Всички (пестициди) отиват в подпочвените води, в езерото, те отиват навсякъде и са много опасни за Преспа“, алармира Менде Пандевски, който бере реколта от сливи близо до езерото.