Бившият македонски премиер Владо Бучковски, който вече повече от една година е специален представител на Скопие за България, заяви в интервю пред Радио "Свободна Европа“, че в Договора за приятелство и добросъседство действително фигурира терминът "съвместна история“, но, по думите му, не и че тя е българска, както твърдят българските политици.

РСЕ: Професор Бучковски, като македонски преговарящ с България, след като чухте позициите на новото правителство в София, че преговорите ще бъдат разширени и по други теми, но че няма отстъпка от червените им линии, оптимист ли сте за разрешаването на въпроса?

Аз съм представител на правителството, участвам повече в ролята на посредник за диалога, а нашето Министерство на външните работи официално води преговори. Относно изявленията на новия български министър-председател Кирил Петков мога да кажа, че са обнадеждаващи, но бих изчакал до първата официална среща на новия ни премиер Димитър Ковачевски и Петков. Това посещение беше обявено след издигането на новото ни правителство. Надявам се, че можем да очакваме чрез сформирането на работни групи да се срещат много по-интензивно и вярвам, че това ще бъде пътят, който ще доведе до взаимно приемливо решение.

Споменахте и двамата нови министър-председатели... двете страни сега влизат в преговори с нови правителства. Ще помогне ли или ще попречи в смисъл, че има нови хора на позициите, които да отворят отново теми, които предишните може да са затваряли под някаква форма досега?

Не. Мисля, че българското Министерство на външните работи, което осем месеца се ръководеше от служебния министър Светлан Стоев, беше в пълна координация с техния президент Румен Радев и новият министър много добре знае докъде е стигнала в търсенето на взаимно приемливо решение. . Той ще продължи оттам, откъдето сме стигнали, а това е открит диалог по пакета, предложен от българска страна пет плюс едно. Това, което ме окуражава, е интервюто на министър-председателя Петков, в което той споменава, че македонските червени линии, които са преведени в резолюцията, която беше приета в нашия парламент, трябва да се спазват.

Казахте, че определено имаме обща история с България, а не споделена. Това е в противоречие с позицията на македонския отбор в историческата комисия и позицията на президента Стево Пендаровски. Какво се разбира под термина обща история?

Мисля, че последователното спазване на Договора за приятелство и сътрудничество е пътят, който ще ни доведе до взаимно приемливо решение. И така, терминът обща история е използван в споразумението, аз не го измислям. Съвместната историческа комисия трябва да изгради пътя към общо бъдеще от тази обща история, като набляга на хората и събитията, които ни свързват.

Всъщност фактът, че комисията е работила досега и го енаправила успешно в три исторически периода, или безспорно за петте исторически личности, за които са постигнали споразумение досега, единият е разказът, който ще бъде използван за празнуване от македонска и българска страна, а другата е как ще се хармонизират учебниците в Македония и България чрез текстовете, които ще се хармонизират от тези наши и български експерти. Знаете ли, тук не виждам големи дилеми. Нашите позиции ще бъдат по-силни, ако се придържаме към споразумението.

Да, но дилемата възникна, след като много български политици твърдяха, че имаме обща история и че тя е българска...

Това го няма в договора. Мисля, че ако направим анализ какво подразбира българската страна и какво разбираме ние под "обща история“, това е препъни-камъкът. През последните 12 месеца всъщност се сблъсках в многобройни официални и неформални контакти, че реално един от проблемите след подписването на споразумението през 2017 г., е, че българската и македонската страна започнаха да тълкуват по различен начин понятието обща история. Второ, смятам, че очакванията от българска страна, че тази съвместна експертна комисия ще приключи работата си бързо и качествено, бяха нереалистични. Мисля, че ако към това добавим и страха си, че като настояваме акцента в изпълнението на споразумението да бъде дело на експертната комисия, стигаме до позицията, пред която се изправихме през последните 12-13 месеца след блокадата от българска страна.

Мисля, че имаме нужда от нова методология и затова съм оптимист, че това, което предлага българският премиер Петков, ще бъде изходът за това как бързо да възстановим взаимното доверие, да засилим сътрудничеството и в крайна сметка да създадем по-свободно пространство за съвместна историко-образователна комисия без политически натиск, за да продължи работата си. Мисля, че на всички ни е ясно, че тя не може да свърши работата в следващите шест месеца, което българският премиер Петков даде време като рамка, което според мен от нашата позиция ни прави още по-оптимистични, че можем да свършим работата, която трябва да свършат комисиите и да го завършим преди края на този срок от шест месеца.

И този шестмесечен период трябва да се прилага и за историческата комисия?

Очевидно е, че зад гърба ни е година непродуктивна работа, без официални заключения, комисията се забави около текста, който трябваше да бъде съгласуван за цар Самуил, правеха се няколко опита да се отвори темата за Гоце Делчев и неуспешно, така че имаме и това трябва да се заключи като загубена година...

Нереалистично ли е да се очаква напредък в комисията след шест месеца?

Аз не очаквам, дай Боже да ме опровергаят на следващата среща през февруари. Затова харесвам това предложение на българския премиер Петков. Фокусът както на нашата, така и на българската общественост трябва да бъде върху други области, в които можем обективно, много по-бързо и по-ефективно да работим за прилагането на Договора за приятелство и сътрудничество. Ако фокусът остане само върху комисията по исторически и образователни въпроси, според мен пак ще имаме проблеми.

Превод и редакция: Иван Христов