"В противоречие с разпоредбите на Основния закон на Унгария, Съдът на Европейския съюз постанови, че Унгария трябва да пусне на своя територия мигранти, които досега са били възпрепятствани от оградата и от унгарските гранични служители“, пише унгарският премиер Виктор Орбан в 15-тото есе от поредицата си "Самиздат“ (www.miniszterelnok.hu), предадено без редакторска намеса.

Нашите граничари не допуснаха мигрантите да влязат. На тези, които са успели да влязат нелегално, не е разрешено да останат на унгарска територия. Тези, които искат да кандидатстват за убежище, трябва да подадат молбите си извън територията на Унгария.

Унгарското правителство се обърна към Конституционния съд на Унгария с този въпрос: Какво трябва да се направи сега?

Конституционният съд издаде три решения.

Той потвърди, че правителството трябва да защитава нашата конституционна идентичност – дори ако това противоречи на решението на Съда на Европейския съюз.

В него се посочва, че ако институциите на ЕС не упражняват ефективно споделените компетенции, тогава унгарските власти могат да ги упражняват.

Той твърди, че връзката между миграцията и човешкото достойнство също трябва да бъде разгледана от гледна точка на съществуващото историческо население на страната

Това е решение с историческо значение.

Не е лесно четиво. В сърцето му е човешкото същество и човешкото достойнство – нещо, което рядко се среща в днешна Европа.

В защитата на човешкото достойнство международните съдилища следват същия път като прогресивните европейски общества като цяло. Те са изкоренили индивида от неговите или нейните естествени национални, езикови, културни, семейни и религиозни общности. Те отричат, че принадлежността към такива общности е част от нечия идентичност и следователно съставна част на човешкото достойнство. Те отричат, че това гарантира защита в рамките на основните права. Днес те виждат само хора, които са хора без атрибути: те могат да живеят навсякъде, да говорят всеки език или да се молят на всеки бог.

Традиционните общности станаха напълно беззащитни: срещу тях се противопоставя не само политическата прогресивност, но и закона. Днес европейците нямат право да решават с кого искат да живеят в собствената си страна – дори когато масовата имиграция води до разпадането на традиционните общности, които формират основата на собствената им идентичност като личности. В крайна сметка, по отношение на основните права, днес европейците нямат право на своята страна, на своя език, на своята култура, на своето семейство и своя Бог.

Срещу това се противопоставя решението на Конституционния съд на Унгария. Той взема преобърнатата система за правата на човека и я изправя на крака. Именно в тази светлина трябва да прочетем какво казва решението за правомощията на Европейския съюз и суверенитета на Унгария. Унгарската държава е длъжна да предотвратява сериозни нарушения на идентичността на лицата – дори ако такива нарушения идват от решение на Съда на Европейския съюз или от недостатъци в упражняването на властта на ЕС. Традиционната социална среда на хората, живеещи в Унгария, не трябва да бъде допускана да се променя без демократичен мандат и надзор от страна на държавата.

Родина има само там, където има и права. А според Конституционния съд на Унгария унгарците имат право на собствена родина.

Превод и редакция: Иван Христов