Vecernji List (Хърватия): Хърватия не трябва да допринася за ескалация на украинската криза
© Jutarni List
Хубаво е, че хърватския премиер Андрей Пленкович упорито се застъпва за мирно решение на спора и предлага нашия опит в мирната реинтеграция на Дунавския регион, пише авторът.
Въпреки че президентът Миланович говори, както винаги, шокиращо откровено (по-откровено от другите европейски президенти, които сега говорят по тази тема), този път той е напълно прав. Хърватските войници не трябва да участват в събитията около Украйна, особено ако ситуацията ескалира. Прав е също така, че Украйна не принадлежи към НАТО, като се има предвид, че нейното членство няма да направи трансатлантическото пространство по-сигурно и стабилно, което е основната причина за съществуването на Северноатлантическия алианс.
Така че Миланович е прав, като казва, че Хърватия трябва да стои настрана от този спор. Въпреки членството в НАТО, Хърватия не трябва да участва в опасна ескалация на кризата в европейския изток, която може да доведе до пряк сблъсък между Русия и Украйна. Като единствен член на Европейския съюз с опит на водене на война на собствена територия, Хърватия трябва да направи всичко, за да разреши спора по мирен начин. В крайна сметка ние в Хърватия знаем по-добре от всеки в ЕС колко ужасна и трагична е войната, пише авторът. И въпреки че Хърватия трябва да стои възможно най-далеч от тази криза, особено ако тя ескалира, това не означава, че тя трябва да остане пасивен и незаинтересован наблюдател.
Освен това, като конструктивен член на НАТО и Европейския съюз, Хърватия трябва да предлага своите дипломатически услуги на страните в конфликта, както е правила и преди. Затова е добре, че хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман посети Москва преди няколко дни. Във всеки случай диалогът допринася за деескалацията на кризата. Добре е също така, че премиерът Андрей Пленкович упорито подкрепя мирното разрешаване на спора между Киев и Москва, предлагайки на страните от конфликта хърватски опит в мирната реинтеграция на Дунавския регион.
Но преди всичко това означава пълна готовност за изпълнение на мирното споразумение, което в случая с Дунавския регион се изпълняваше поетапно. Но в украинската криза ключовите точки от Минските мирни споразумения все още не са изпълнени, главно по вина на киевските власти. Те отказват да променят конституцията си и се съгласяват с федерализирането на страната, въпреки че се ангажираха да направят това съгласно споразуменията от Минск. Хърватия трябва да обясни на украинските власти, че пълното прилагане на мирното споразумение е необходима предпоставка за мирната интеграция на бунтовните региони в източната част на страната. По същия начин, на ниво Европейски съюз и НАТО, както и в диалог с други членове и съюзници, Хърватия трябва да отстоява пълното прилагане на мирните споразумения, които винаги са многократно по-добри от всяка война.
Превод и редакция: Юлиян Марков