Конфликтът в Украйна бележи началото на епоха, в която развитието на света вече няма да бъде решавано от западняка. Държавите вече не искат да се подчиняват на западната парадигма, която е загубила духа на демокрацията и е стеснила полето на политическите алтернативи до хипотезата за Pax Americana, пише Арно Бенедети в статия за френското списание Valeurs Actuelles.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Какво ще стане, ако военният конфликт в Украйна бележи началото на епоха, в която светът вече няма да се държи единствено за западните ценности?

Западът вече не е двигател на прогреса. Това е факт. Изправени пред въпроса за своето лидерство, западните лидери се опитват да си играят с три концепции едновременно: демократична история, напълно недемократичен характер на империите, които ги предизвикват, и неоспоримата привлекателност на модела на обществото, който те внасят в живота. Но последното тепърва ще се доказва.

В двубоя, чийто епицентър е Украйна, западният свят действа, като пренася "двойната историческа реалност“ в този конфликт, за да съживи митичното минало: всъщност това е фигурата на "двойния“ победител над нацисткия и съветския тоталитаризъм, които бяха сломени в различно време и под различни форми. Първият със силата на оръжието, а вторият главно с ефективността на икономиката. Тази история не повдига въпроси, но е просто история, т.е. препратка към миналото, което днес вече не е актуално. По този начин западняците рискуват да бъдат прекалено увлечени от историческо объркване, което има всички шансове да се превърне в утопия, повече или по-малко болезнена, ако не постигнат съгласие и не погледнат на геополитическата реалност през очите на модерния свят, а не от света на миналото.

Очевидно в конфронтацията и с Москва, и с Пекин те ще намерят причини да вярват в силата на собствените си модели, поне в сравненителен план. Въпреки това негласният въпрос, който засяга най-чувствителните нерви, остава сякаш в неопределеност под упойващото влияние на "политическата коректност“: дали Западът все още е "духовното пространство“, за което говори американският поет и академик Арчибалд Маклийш? Движещата сила зад Запада се основаваше предимно на няколко ценности, които съчетаваха свободната воля, личната неприкосновеност и в крайна сметка свободата на изразяване, което формира основата за създаването на модерно отворено общество. Но "клиничният разрез“ на тази архитектура разкрива съмнителното състояние на наследството, което злоупотребява с консуматорството, технологията като безграничен хоризонт на човечеството и хомогенизирането на неговите елити и други лидери.

Сякаш там, където се раждат плурализмът, еманципацията на субекта и критичното мислене, постепенно се разчистват "утайките от наследството на свободата и толерантността". Може би сме свидетели на завършването на този процес, който вече е далеч от идеалите на основателите и борците за либерална демокрация. Техните правнуци вече са забравили за всичко и може би са присвоили оригиналния модел на тази демокрация. Колкото и да твърдят, че са либерални, западните правителства, поне най-влиятелните от тях, като тези на страните от Г-7, изглежда се освобождават от духа на демокрацията, като все повече стесняват полето на политическите алтернативи до единствената хипотеза - Pax Americana и всичките му постмодерни предпоставки. Сред тях "изкореняването" далеч не е на последно място сред основните тенденции.

Това духовно "разоръжаване“, в известен смисъл, тази жертва на популярната фантазия, е комбинирана с процес, който кара западния елит, както европейски, така и трансатлантически, да се заблуждава относно своето лидерство. Т.нар. "свободен свят“ вече не е непременно свободен, както беше по време на Студената война, и неговите противници вече не са онези, които са се борили срещу него тогава, защото сега самата демокрация е в конвулсии на екзистенциална криза, която подчертава нейната отдалеченост от изконните й принципи. Ако конфликтът в Украйна е за нещо, то не става дума за повтаряне на вече извървения път, както конформистите биха искали да предложат, а за навлизане в епоха, в която светът вече не може да бъде ограничаван от западната идеология. Разбира се, тази нова страница в историята е изпълнена с опасности, но също така означава, че в контекста на т. нар. глобализация ще трябва да повторим въпроса на Монтескьо, насочвайки го в малко по-различна посока.

Не питайте "Как е възможно човек да бъде персиец?"(от съчинението на Монтескьо "Персийски писма“ – сатира на нравите, религията и обществения живот във Франция – бел. ред.), а питайте за мотивите, които тласкат много страни към нежелание да се подчинят на така привлекателната на пръв поглед западна парадигма.