Звучи като безумна идея от злодей на филм за Бонд: да използваш аерозоли в атмосферата – или дори гигантски чадър в космоса – за да затъмниш слънцето и по този начин да се бориш с климатичната криза. Но, както отбелязва германският телевизионен канал ZDF, правителството на САЩ е настроено сериозно: то публикува план за изследвания, които ще изучават възможностите за "слънчево геоинженерство“.

Въпреки че Белият дом подчертава, че това няма да промени фундаменталната климатична политика на САЩ и че в момента "няма планове за създаване на цялостна изследователска програма, фокусирана върху промяната на слънчевата радиация", самият факт, че правителството на САЩ се занимава с този проблем, е доста забележителен, твърди германският телевизионен канал.

Докладът очертава различни варианти за опити да се забави затоплянето на планетата чрез намаляване на активността на слънчевите лъчи. Говорим за модификация на слънчевата радиация или накратко SRM. В документа се казва, че ползите и рисковете от този подход трябва да бъдат претеглени. "SRM предоставя възможност за значително охлаждане на планетата за няколко години“, се казва в доклад на правителството на САЩ.

Той също така изброява четири различни подхода за модифициране на слънчевата радиация. Първо, това са аерозоли в атмосферата. Сулфатните частици в стратосферата, разпространявани от специални самолети, могат да отразяват част от слънчевите лъчи от Земята – ефект, който се наблюдава и след големи вулканични изригвания. Например след изригването на Пинатубо във Филипините през юни 1991 г. Земята стана забележимо по-хладна.

Вторият начин е осветяване и производство на облаци. "Морско осветяване на облаците“ означава, че облаците над океаните трябва да бъдат осветени, например чрез специални кораби, пръскащи капки морска вода в небето. По-ярките облаци отразяват повече от слънчевите лъчи обратно в космоса. Подобни подходи включват производството на допълнителни облаци.

Третият вариант е свързан с изсветляването на земната повърхност. Така нареченият албедо ефект може да се използва и на Земята: по-ярките повърхности, като светлите покриви, отразяват повече слънчева светлина обратно в космоса, отколкото по-тъмните повърхности.

Разглеждат се и слънчевите сенки в космоса. В този случай огромни слънчеви платна се поставят между Слънцето и Земята, за да създадат постоянно частично слънчево затъмнение. Смятан досега повече за научна фантастика, този подход е малко вероятно да се материализира в краткосрочен до средносрочен план, отбелязва ZDF.

Следователно само варианти, които са осъществими в земната атмосфера, т.е. разпространение на аерозол и въздействие върху облаците, са разгледани по-подробно в изследователския план на правителството на САЩ. Това е така, защото и двата метода могат да бъдат приложени сравнително бързо, но имат по-голям незабавен ефект, се казва в доклада.

Разходите, усилията и рисковете от подобно геоинженерство са огромни, предупреждават експерти. Според Обществото на Макс Планк средната глобална температура може да се поддържа на нивото от 2020 г. дори без да се намалят емисиите на въглероден диоксид - но само ако пет до осем пъти повече серен диоксид се освобождава в атмосферата годишно, отколкото по време на изригването на Пинатубо.

Проучване в САЩ оценява цената на подобни мерки на около 18 милиарда долара годишно и един градус охлаждане. Експертът по климата Моджиб Латиф от Центъра за изследване на океана Helmholtz в Кил се оплаква, че това е просто лудост: "Дори фактът, че трябва да продължат да правят това стотици години или повече, е защото въглеродният диоксид изчезва от атмосферата много бавно. Ще трябва да харчите милиарди долари всяка година за толкова дълго време, за да поставите частици в атмосферата“.

Зад подобни подходи стои предимно лобито на индустрията за изкопаеми горива, което има много власт в САЩ, казва изследователят на климата Латиф. "Аз съм разтревожен – те вече се готвят за провала на защитата на климата. Под мотото: "Ще измислим нещо, ако не върви“, призна експертът. "Изобщо не е ясно как това може да работи без странични ефекти – може дори да е по-лошо от това да не правите нищо“, добави той. Възможните последици от подобна намеса са непредвидими: климатичната система на Земята е твърде сложна, предупреждават експертите.

Изследователят на климата Улрике Нимайер от Института по метеорология Макс Планк в Хамбург има подобно мнение. В отговор на въпрос на ZDF тя посочи, че по принцип подкрепя изследването на SRM. "Целта трябва да бъде да разберем по-добре връзките, например въздействието върху климата и образуването и разпространението на серни аерозоли“. Въпреки това, "използването на SRM в никакъв случай не трябва да бъде фокусът на проучване", подчерта Нимайер.

Страничните ефекти могат да бъдат сериозни: мусоните и основните въздушни течения в атмосферата ще се променят и ще има по-малко валежи по света, обяснява изследователят. По същество управлението на радиацията е справяне със симптомите, казва Улрики Нимайер, има само един начин да се спре промяната - възможно най-бързо да се намалят емисиите на въглероден диоксид, според германския телевизионен канал ZDF.