Близо месец след като Берлин даде разрешение на европейските съюзници да изпратят произведени в Германия танкове в Украйна, потокът от Leopard, към който толкова много лидери обещаха да се присъединят, изглежда по-скоро като струйка, коментират в редакцията на американския вестник The New York Times.

Някои държави стигнаха до заключението, че танковете в техните арсенали всъщност не са в състояние за експлоатация или им липсват резервни части. Политическите лидери срещнаха неочаквана съпротива в собствените си коалиции и дори от министерствата си на отбраната. И някои армии трябваше да върнат на работа пенсионирани инструктори, за да обучат украинските войници как да използват стари модели танкове.

Борбата за снабдяване с танкове Leopard на изпаднала в тежка ситуация Украйна е само най-ярката проява на реалността, която Европа отдавна е пренебрегнала: вярвайки, че широкомащабната сухопътна война е картина от миналото и наслаждавайки се на "размразяването“ на Студената война, държавите оставиха армиите си хронично недофинансирани. И когато Русия започна най-голямата сухопътна война на континента след Втората световна война, те се оказаха ужасно неподготвени.

Намеци за проблема се появяват многократно, откакто Русия нахлу в Украйна преди година, поради недостиг на оръжия и боеприпаси. Но сега, когато Германия и нейните съюзници се бориха седмици наред да съберат достатъчно Leopard 2, за да съставят два батальона танкове - общо 62 превозни средства - степента на тяхното затруднение стана още по-ясна.

Иронията на тази ситуация не бе подмината в Германия.

Седмици наред канцлерът Олаф Шолц се противопоставяше на кампания за интензивен обществен натиск от украински лидери, европейски политици и експерти по сигурността да снабди Киев с танкове и да позволи на други страни да изпратят някои от собствените им Leopard, въпреки опасенията на Германия, че това може да бъде възприето от Русия като ескалация на ситуацията от страна на НАТО. Мнозина се опитаха да окажат допълнителен натиск на Шолц с кампания в социалните медии: #Freetheleopards.

Сега танковете може да бъдат доставени на Украйна, но такива не тръгват към нея. Някои от страните, които поискаха разрешение за реекспорт от Берлин, изпитват затруднения с машините или все още се колебаят дали да ги изпратят на военните на Киев.

Въпреки че Европа разполага с приблизително 2000 танка Leopard 2 от различни модели - те са сред най-често използваните основни танкове на континента - обещанията за Украйна все още не достигат стотиците, от които тя твърди, че има нужда.

Германия е предложила 18, а Полша още 14, но оттам насетне по държави броят им намалява. И след като обещаните танкове влязат в битка, бъдат ударени или повредени, не е ясно кой Leopard - или коя държава - ще ги замени.

 

"Разбира се, някои държави са го направили или поне са обявили, че ще го направят“, обяви министърът на отбраната на Германия Борис Писториус на Мюнхенската конференция по сигурността този месец. "Но други не са направили това“.

"Това е, от което съм малко шокиран“, добави той. "Ясно е, че имаше някои държави – и няма да споменавам имена тук – които предпочитаха да се крият зад Германия. Да кажат: Бихме искали, ако ни позволят. Но когато дадохме позволение, те не направиха нищо“, заключи Писториус.

В частни разговори много германски и европейски служители, участващи в преговорите за доставка на танкове, казват, че ситуацията е по-сложна. Не толкова, че страните не желаят да изпълнят обещанията си, а по-скоро че са се сблъскали с грубо осъзнаване за това колко трудно е да бъдат реализирани.

В продължение на десетилетия европейските страни, които се радваха на "дивидента на мира“ след Студената война, гледаха на войната почти като на рудимент миналото, като редовно намаляваха бюджетите за отбрана. Сега "свитите“ армии са склонни да защитават това, което все още имат. А в НАТО се шегуват, че европейските армии са миниатюрни и затова често ги наричат "бонсаи“.

От години САЩ настояваха Европа да увеличи военните разходи, а през 2014 г., след като Русия заграби Крим, членовете на НАТО се съгласиха да харчат 2 процента от БВП до 2024 г. И все пак дори днес, според настоящите оценки на НАТО, само девет от 30 членове на Алианса харчат толкова, колкото бе договорено. Тринадесет страни, включително Германия, са изразходвали около 1,5 процента от своя БВП. или дори по-малко.