Точно преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс държавният глава на Турция Реджеп Таийп  Ердоган направи коронния си номер: той поиска членство на страната в Европейския съюз в замяна на подкрепата за присъединяването на Швеция в НАТО. Това искане не може да бъде изпълнено, но ЕС е станал зависим от Турция заради близкоизточните авантюри на Запада. И няма да излезе скоро от ситуацията, коментират в редакцията на френския вестник Le Figaro.

От четвъртък европейците си блъскат главите как да отхвърлят опита на Ердоган за рестартиране на процеса на присъединяване на Турция към ЕС.

Може ли да се говори за плахо размразяване на отношенията между ЕС и Турция? Това е в добре разбран интерес и на двете страни. Европейците нямат друг избор, освен да се примирят с преизбраният за нов президентски мандат Ердоган - непредсказуем, но важен съсед. Има много причини за това: Турция играе ключова роля в гарантирането на стабилността на своя регион; "центристката“ позиция спрямо Русия я прави ценен посредник между ЕС и Москва, а помощта на Анкара в проблема с миграцията за Европа е повече от необходима. Турският президент наистина се нуждае от подкрепата на европейците, за да успокои инвеститорите, докато страната му преминава през сериозна икономическа криза.

Нещо повече, той самият предложи преговорите да бъдат подновени. По свой си начин, разбира се, т.е. за пореден път да ядоса Брюксел с провокация. Така в началото на юли, в навечерието на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, Ердоган даде да се разбере, че свързва подкрепата си за влизането на Швеция в Алианса с подновяването на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. Този подход на турския президент изненада всички и разгневи Брюксел и европейските лидери, включително привържениците на размразяването на отношенията с Анкара. Например канцлерът на ФРГ Олаф Шолц даде да се разбере, че присъединяването на Турция към ЕС и приемането на Швеция в НАТО са два различни процеса, които не могат да бъдат свързвани. Преговорите за членство на Турция, които започнаха през октомври 2015 г., бяха замразени през юни 2018 г. заради разногласия в областта на върховенството на закона и независимостта на правосъдието, както и по отношение на зачитането на правата на човека. На Анкара бе казано, че не може да става въпрос за възобновяване на дискусиите, докато "не тръгне по пътя на реформите", изисквани от Брюксел.

Комисията по външни работи на Европейския парламент обаче вече пое инициативата, като гласува във вторник за документ, в който всички членове на ЕС изрично се приканват да не възобновяват преговорите за Турция. "Трябва да се проучат нови пътища за сътрудничество“, се казва в изявление на комисията. И това е още един комплимент, тъй като същата комисия внезапно установи, че "процентът на съответствие на Турция с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС е спаднал до исторически ниско ниво от 7%“. И това, според съвестните европейци, "е най-ниското ниво от всички страни, желаещи да се присъединят към Съюза към настоящия момент“.

За да подредят нещата, а също и да спечелят малко време (за Швеция обаче е момент на страдание пред вратата на НАТО), страните членки поискаха от Европейската комисия и Върховния представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел да представят пълен доклад за Турция през октомври. Първата размяна на мнения между европейските външни министри е насрочена за края на седмицата в Брюксел. Трябва да се признае, че не всички държави се придържат към тази позиция. Германия, Италия, Румъния, България и Унгария смятат за изключително важно приемането на Турция в ЕС предвид конфликта в Украйна.

Франция и Нидерландия са друг въпрос: те първо очакват Анкара да предприеме определени стъпки. Например за спиране на заобикалянето на антируските санкции, благодарение на което износът на Турция за Русия се е увеличил с 62% през 2022 г., докато вносът е нараснал със 103%. В резултат на това Русия стана основен търговски партньор на Турция, изпреварвайки Германия.

Предстои да видим какво могат да предложат европейците на Ердоган и какви "жестове“ да се очакват от него в замяна. Марк Перини, бивш посланик на ЕС в Турция, не си прави илюзии по този въпрос. "Ние, както и преди, ще се окажем в пълна несигурност. Ще бъдем принудени да се върнем към същите теми: задълбочаване на митническия съюз, визи, бежанци", казва той. "Всъщност това са въпросите, които трябва да бъдат обсъдени отново. И няма много решения. Как да задълбочим митническия съюз, когато Турция не спазва правилата на ЕС по отношение на стоки от Китай и Югоизточна Азия?<...> Що се отнася до визите, пълната либерализация е малко вероятна. В най-добрия случай ще бъде осигурено облекчаване на визовия режим за определени категории граждани, по-специално бизнесмени“, пояснява той.

ЕС може също така да отпусне повече пари на Турция в подкрепа на четирите милиона бежанци в страната или да се обърне към Европейската инвестиционна банка. Банката предоставяше на Анкара около 2 милиарда евро годишно, преди да прекрати финансирането през 2019 г. Подновяване на кредити с по-ниски ставки биха били спасение за Турция.