Водещите прозападни сили в България ГЕРБ-СДС и блокът "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ се договориха за ротационен принцип на управление, според който политическите сили няма да създават формална коалиция, а всяка една от тях има свое правителство, което ще работи година и половина. Това споразумение не само направи възможно преодоляването на политическата криза. Новото правителство на България засили подкрепата за Украйна, включително военна, и при необходимост преодоляваше президентското вето за това, пише "Украинская правда“ в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

И сега коалицията е "узряла“ да приеме конституционни промени, които ограничават правомощията на президента по време на политически кризи.

"Българите ще платят висока цена за експеримента с конституцията и мое задължение като държавен глава е да сезирам Конституционния съд“, коментира Румен Радев по повод приетите конституционни промени на последното трето четене.

Разбираемо е възмущението на Радев. Сега, в случай на политическа криза, той няма да може да назначи човек по свой избор на поста ръководител на служебно правителство.

Конституционните промени ясно определят списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за служебен министър-председател. Той ще може да се заема от председателя на Народното събрание, председателя на Централната банка на България или негов заместник, председателя и заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник.

Ако всички тези служители откажат да заемат длъжността, новият премиер вече не трябва да се избира от президента, а от парламента - вече без ограничения.

Освен това конституционните промени позволяват назначаването на хора с двойно гражданство на държавни длъжности.

Тази норма узаконява връщането в политиката на страната на онези българи, които отдавна са напуснали страната, след като са взели второ гражданство в някоя от страните от ЕС. Управляващите отбелязват, че подобни правила важат и във всички други страни от ЕС с изключение на България.

Останалите промени се отнасят до демонополизация на електроенергийната система в съответствие с препоръките на ЕС.

По този начин правомощията на главния прокурор са ограничени (предвидено е и избор на нов главен прокурор), а Висшият съдебен съвет е разделен на два органа: Висш прокурорски съвет и Висш съдебен съвет.

Но опозицията трябва да получи допълнителни правомощия, защото без нейните гласове става невъзможно да се назначават ръководители на регулаторите - това вече изисква две трети от гласовете на депутатите, точно както за промяна на конституцията.

Какви последствия ще имат сегашните конституционни промени?

Първо, съдебната реформа трябва да убеди скептиците сред страните от ЕС, че България отговаря на шенгенските критерии.

Що се отнася до отслабването на правомощията на президента, по този начин парламентарното мнозинство се подготвя за нови избори, които трябва да се проведат през 2026 г.

И най-важното, промените в конституцията ще направят невъзможно президентът да злоупотребява с правомощията си, за да "рекламира“ своята политическа сила.

По този начин намалява значително рисковете България да се върне към една открито проруска политика.