На 27 октомври в България се проведе предсрочен вот - седмият опит за избор на парламент за последните три години. Досега нито един от тях не е довел до създаването на стабилна и за предпочитане проевропейска коалиция. А гласовете на проруската партия "Възраждане“ продължаваха да растат отново и отново. И въпреки че резултатите от последните избори дават надежда за положителни промени, те не дават надежда за бързо формиране на коалиция, пишат Сергей Герасимчук и Владимир-Назарий Гавриш в статия за "Украинска призма“, публикувана под заглавие "Седмият опит на България: защо новите избори дават шанс за преодоляване на дълбоката политическа криза“.

"Фокус“ представя превод на резюмето на материала с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.  

Спрямо предходните избори избирателната активност на настоящите избори се повишава с 4,53% и достига 38,94%. Това е добър знак, защото през последните години избирателната активност на българските избори започна значително да намалява. Някои експерти смятат, че това показва, че избирателите са уморени от безкрайните гласувания.

И най-важното, ниската избирателна активност изигра в полза на проруските сили. Следователно имаше реална заплаха проруските избиратели да се сплотят и в крайна сметка да спечелят мнозинство в българския парламент, което би имало изключително негативни последици.

Вместо това мнозинството - 52,139% - в новия парламент бе заето от класическите евроатлантици - партии, заинтересовани от запазване на европейското и евроатлантическото единство, а именно ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС ("ДПС - Ново начало“).

Вярно, това все още е малко по-малко от това, което тези партии имаха общо на предишните избори (56,1%), докато общата подкрепа за двете класически проруски партии – БСП и Възраждане - дори се увеличи минимално (от 20,8% на 20,9%).

Особеното на тези избори беше, че евроатлантиците се опитаха активно да играят с картата на "надеждата за изход от перманентната криза“.

Да повторим, това са вече седмите предсрочни избори и избирателят наистина имаше нужда от надежда, че това някога ще свърши.

Картата се разигра - гласоподавателят даде още един шанс на евроатлантиците най-накрая да съставят ефективно и най-важното стабилно правителство. Вярно е, че при всички случаи ГЕРБ-СДС начело с Бойко Борисов, която събра най-много гласове, ще остане изключително важна.

Един от реалните сценарии за създаване на коалиция може да се нарече "стара рецепта с нова съставка“.

Това е обединение на евроатлантическите партии ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, но и на партията "Алианс за права и свободи – АПС“ (начело с Ахмед Доган).

Последното е "провал“ в резултат на разцеплението на партията ДПС, която се фокусира предимно върху гласовете на турското малцинство. Друга част от същата партия се нарича "ДПС – Ново начало“ (начело с Делян Пеевски).

В случая може би основният риск е позицията на Ахмед Доган спрямо Руската федерация.

Освен това има възможност за създаване на правителство на малцинството с подкрепата на двете ДПС (на Доган и Пеевски), които формално няма да бъдат включени в коалицията ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Ако този път евроатлантиците не успеят да съставят правителство, има риск уморените избиратели да потърсят "алтернативни партии“, които потенциално биха могли както да продължат кризата, така и да се обединят с проруските сили в парламента.

По един или друг начин има реален шанс новият парламент да бъде по-жизнеспособен от предишните.

И може би тази Коледа България ще подари на себе си и нас прозападно правителство и възстановяване на политическата стабилност.