Учените от "Фермилаб“ и  Масачузетския технологичен институт създадоха червеева дупка на Айнщайн в квантов компютър. Това може да позволи пътуване между области във Вселената. Опитът на изследователите е публикуван в списание Nature. 

Необичайният експеримент с телепортация е проста квантова физика, но е вдъхновен от тунели в екзотична "вселена на играчки“. 

Физиците са използвали квантов компютър, за да създадат нов вид квантова телепортация. Това е способността да се движи квантово състояние между места, далеч едно от друго, сякаш информацията може да се движи мигновено. Телепортацията е добре утвърдена техника в квантовата технология, но целта на новия експеримент е да се симулират свойствата на проход, наречен червеева дупка във виртуална вселена. 

Участниците в експеримента, описан в броя на списание Nature от 30 ноември, го наричат голяма стъпка към използването на конвенционалната квантова физика за изследване на идеи за абстрактни вселени, където гравитацията и квантовата механика съществуват хармонично. Квантовите компютри могат да помогнат с разработването на квантова теория за гравитацията в тези вселени "играчки“ (разработването на квантова теория за гравитацията за нашата Вселена е един от най-важните въпроси във физиката, на който все още няма отговор). "Това е тест на квантовата гравитация в реални лабораторни условия на тестов стенд“, казва физикът на частиците и ръководител на изследването Мария Спиропулу, която работи в Калифорнийския технологичен институт. 

Тунели в пространство-времето 

Физиците Алберт Айнщайн и Нейтън Розен през 1935 г. представят теорията за червеевите дупки. Така те нарекоха проходите в пространствено-времевия континуум, които могат да свързват центровете на черните дупки. Те изчислиха, че по принцип общата теория на относителността на Айнщайн позволява съществуването на такива дупки. И това обяснява гравитацията като следствие от кривината на пространство-времето. (Физиците скоро разбраха, че дори да съществуват червееви дупки, те едва ли биха позволили онзи междузвезден полет, за който пишат писателите на научна фантастика.) 

Тъй като учените са работили в екзотична вселена на играчка, те не са моделирали нищо в своето изследване, което да наподобява червеевата дупка, за която Айнщайн и Розен говореха, че може да съществува в нашата вселена. Но експериментът с телепортация може да се счита за аналог на червеева дупка в тяхната виртуална система, тъй като става дума за това, че квантовата информация, подадена от едната страна на "червеевата дупка“, се е появила от другата страна. 

"Удивителното нещо не е, че съобщението е пристигнало под някаква форма, а че е пристигнало в правилната последователност“, пишат авторите в статията. 

Експериментът е вдъхновен от по-ранни изследвания, които комбинират физиката на екзотичните вселени и тяхната собствена версия на гравитацията с по-стандартна, но виртуална квантова система. Основната идея е, че от колективните свойства на простите квантови частици, живеещи в един вид "свят на сенките", възникват някои абстрактни варианти на пространство-времето. Това е подобно на начина, по който 2D холограма създава илюзията за 3D изображение. Това холографско "поведение" определя как възникващото пространство-време се извива в себе си, създавайки ефекта на гравитацията. 

Физиците все още не знаят как да пишат директно квантови теории за възникващите вселени. Но те знаят, че подобни явления трябва да бъдат отразени във физиката на гореспоменатия свят на сенките. Това означава, че такива гравитационни явления като черните дупки, които все още са мистерия за теоретичната физика, както и червеевите дупки, не противоречат на квантовата теория. 

Новият експеримент следва дизайн, предложен през 2017 г. от физика от Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс, Даниел Джаферис и колеги. Основното внимание в тази работа беше отделено на най-простия модел на холографска кореспонденция SYK (наречен на инициалите на неговите създатели). В такава играчка симулирана вселена пространството няма три измерения, а само едно. 

В новото си проучване Дажферис и колегите му моделираха още по-опростена версия на такава холограма, използвайки квантови битове (кубити) от процесора Sycamore на Google. Те очакваха, че моделираните от тях квантови частици ще възпроизведат определени характеристики на гравитацията във виртуална вселена. Но в работата си те бяха ограничени от възможностите на съвременните квантови компютри. "Трябваше да намерим модел, който запазва свойствата на гравитацията и който бихме могли да кодираме на квантов процесор с ограничен брой кубити, каза Мария Спиропулу, "Намалихме го до малък модел и проверихме дали е запазена гравитационна динамика." 

"Преди началото на работата по проекта не беше ясно дали система с толкова малък брой кубити може да демонстрира този феномен“, добави Джаферис. 

Някои учени смятат, че тази линия на изследване е обещаващ начин за разработване на квантова теория за гравитацията за нашата Вселена. Други го виждат като задънена улица. Тестваната в лабораторията на Google теория "има само много допирателна връзка с всякакви възможни теории за квантовата гравитация в нашата вселена“, казва математикът от MIT Cambridge Питър Шор.

 

Автор: Nature, Дейвид Кастевлеки