Учени откриха вода на повърхността на два астероида
©
Около милион астероиди се въртят около Слънцето и досега учените бяха убедени, че ако те съдържат вода, то тя би трябвало да се е изпарила. Новото изследване обаче оборва тази теория.
Диаметърът на Ирис е 199 километра. Изследователите отбелязват, че той е по-голям от 99% от другите астероиди. Ирис се намира в пояса между Марс и Юпитер - на разстояние от Слънцето от 2,39 астрономически единици. Той се завърта около центъра на Слънчевата система за 3,7 години.
Масалия има диаметър 135 километра, нейното положение и орбита са подобни на тези на Ирис.
Астероидите на Слънчевата система се различават донякъде по състав и структура. По-близо до Слънцето преобладават т.нар. силициеви видове с голям дял желязо и магнезий в състава им. Те нямат лед, за разлика от разположените по-далеч от Слънцето.
Учените се надяват, че изучаването на разпределението на астероидите ще помогне да се разбере съставът и движението на елементите в Слънчевата система преди формирането на планетите и астероидите. Ще стане ясно и тяхното разпространение в екзопланетните системи и вероятността за съществуване на извънземен живот.
Подчертава се, че това не е първото подобно изследване. През октомври 2020 година благодарение на SOFIA бе открита вода и на Луната. С помощта на инфрачервената камера за слаби обекти (FORCAST) на повърхността на спътника на Земята бяха открити водни молекули, еквивалентни на приблизително 350 милилитра вода в кубичен метър почва.
Ученият от Югозападния изследователски институт Анисия Аредондо потвърди, че обемът и разпределението на водата върху астероидите съответства на това, което е намерено на Луната: тя е заключена, свързана с минерали и абсорбирана от силикати.
Учените са анализирали и данни от два по-слаби астероида - Партеноп и Мелпомена, но не са получили резултат.
Екипът от учени ще продължи да изследва наличието на вода на други астероиди. Сега обаче ще използват космическия телескоп James Webb, който е оптически по-добър.