Когато основателят на ЧВК "Вагнер“ Евгений Пригожин загина заедно с други командири на групата, мнозина побързаха да заключат, че това е дългоочакваното отмъщение на руския президент Владимир Путин за опита за бунт. Но истинските причини за това, което може и да е убийство, вероятно са други, коментират в редакцията на британския вестник The Financial Times.

Американското издание Foreign Policy написа, че идеята, че това е отмъщение, е примамлива, като се има предвид, че бунтът на Пригожин изглеждаше като унизителен за Путин. Но ако анализираме всички събития, тогава нищо не се е променило. Мотивът за отмъщение е несъвместим с това, че Путин официално помилва Пригожин, сключвайки с него сделка през юни, при която в замяна на амнистия той се съгласи да обърне конвоя си, да разоръжи войските си и да отиде в изгнание в Беларус. Вместо това, съдейки по досиетата на частния самолет на Пригожин и личните наблюдения в Санкт Петербург, Москва и Африка, той е направил всичко друго, но не и да се установи във вила в Минск.

И Пригожин, и Путин натрупаха богатство и власт през бурните и хаотични 90-те години на миналия век. Това бяха времена на гангстерска война, когато споровете за властта се решаваха с помощта на насилие. Експлозиите и поръчковите стрелби срещу олигарси, конкуренти, политици и организираната престъпност бяха нещо обичайно по улиците на големите градове на Русия. Да си богат човек тогава бе рисковано и смъртоносно.

Част от посланието на Путин към руския елит, независимо дали са престъпници, бизнесмени или политици, бе, че той сложи край или поне ограничи това насилие. Всъщност към 2021 г. процентът на убийствата в Русия е намалял с почти 76% от началото на управлението на Путин. Споровете могат да се разрешават несмъртоносно със система, въведена от Путин, а не с куршуми. Враговете на режима, като журналистите, са честна мишена, но бандитите, които държат властта, бяха официално защитени. След неуспешния бунт Пригожин бе помолен да продължи да играе по тези правила; неговото отхвърляне и бруталната му смърт може да означават връщане към ерата на кървава конфронтация.

Според самия Кремъл Пригожин не е бил изгонен от руския президент, а се е срещнал с него в само седмица след въоръженото въстание. През юли Пригожин публикува своя снимка, на която присъства на организирана от Кремъл среща на върха на африканските лидери в Санкт Петербург, където Путин проведе разговори с ръководителите на 17 държави, което едва ли е индикация за човек, който бяга от руското разузнаване.

Нелогична е и теорията, че руският президент просто се е опитвал да хвърли прах в очите на лидера на "Вагнер“, преди да нареди да се сложи бомба в самолета му. Кремъл имаше много възможности да поръча убийството на Пригожин по време на пътуванията му в Русия.

Разбира се, отмъщението може да бъде страхотно студено ястие. Но Путин би имал трудности, ако промени решението си и откаже гаранции за сигурност на Пригожин. След като не успя да унищожи ЧВК по време на "Марша за справедливост“ към Москва, Путин се съгласи да помилва Пригожин, за да сложи край на бунта и публично гарантира безопасността му. Възпроизвеждането на това решение вероятно не е просто желание да се сложи край на този епизод бързо и с ограничени разрушения, но и вярата, че силите на "Вагнер“ - единствените, които са демонстрирали способността да завладеят украинска територия - могат да се окажат полезни за империалистическите амбиции на Кремъл . Цената на сделката беше просто обещание Пригожин да изчезне.

Докато Путин със сигурност лъже редовно световната общност, пресата и руската общественост, подобни действия на елитен вътрешен човек в клановата и мафиотската система на руското правителство имат много по-сериозни последици. Властните елити и олигарсите вероятно се чудят дали самите те не може да станат жертва на такава измама и дали може да се вярва на думите на Путин. Неписаното правило на олигарсите от епохата на Путин е, че докато споделяте плячката с чиновници на власт, подчинявате се на желанията на Кремъл за каквото и да бъдете помолени, и не участвате в неразрешена политическа дейност, системата ще се погрижи от вас, ще гарантира личната ви безопасност и ще осигури по-нататъшното ви обогатяване. Последствията за Путин от нарушаването на тази сделка може да означават възможна загуба на доверие и подкрепа от елита.

Друга индикация, че Пригожин не е бил възприеман като предател, който заслужава да умре, е реакцията на смъртта на ключови членове на руския елит. Алексей Дюмин, бивш бодигард на Путин, настоящ губернатор на Тулска област и често споменаван като възможен наследник на поста министър на отбраната, заяви, че Пригожин е "истински патриот, който е направил много за страната си и Родината ще го помни с това“. Той заяви за загиналите лидери на "Вагнер“, че "не са били предатели“. Рамзан Кадиров, влиятелният лидер на Чечня и поддръжник на Путин, на свой ред определи смъртта на Пригожин като "голяма загуба за нацията“. Такива похвали от ключови фигури биха били малко вероятни, ако Пригожин беше "уволнен“ за нелоялност.

Причината, поради която на Пригожин може искрено да бъде простено за въоръженото му въстание, е, че действията му не са имали за цел да оспори позицията на Путин. Вместо това Пригожин протестира срещу плана на министъра на отбраната Сергей Шойгу да ликвидира частните военни компании и да ги постави под контрола на руските въоръжени сили. Бунтът на Пригожин не беше за смяна на лидера на Кремъл; ставаше въпрос за запазване на контрола над неговите наемни войски и много изгодните възможности, които те му предоставиха. По същество цялото въстание беше бизнес спор между руския елит.

По-вероятното обяснение защо руският президент в крайна сметка е наредил убийството е, че Пригожин, а не Путин, се е отказал от споразумението от юни, постигнато с посредничеството на беларуския лидер Александър Лукашенко. Наказанието за бунта на Пригожин изискваше бунтовникът да се откаже от по-голямата част от огромната си бизнес империя и да позволи на приятели от Кремъл да я поемат.