Съдейки по редакционните статии на вестниците и речите на Капитолийския хълм, които оформят и отразяват възприятието на Вашингтон за света, песимистите, които бият тревога за риска от пряк военен конфликт между Съединените щати и Русия заради Украйна, не се оказаха прави. Въпреки многобройните предупреждения и дрънкането на ядрени оръжия от Москва, Съединените щати успяха да снабдят Украйна с модерни артилерийски системи, танкове, бойни самолети и ракети с голям обсег без никакво сериозно отмъщение, пише списание Time в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

За хорът от ястреби във Вашингтон ползите от нанасянето на все по-сериозни щети на Украйна надвишават риска от провокиране на пряка руска атака срещу Запада. Те призовават Съединените щати да не позволяват на страховете от малко вероятен Армагедон да блокират така необходимата помощ за отбраната на Украйна, особено сега, когато балансът на бойното поле се измести към Русия. Оттук и неотдавнашното решение на Белия дом да одобри използването на американски оръжия от Украйна за нанасяне на удари по нейна международно призната територия и статии, обсъждащи въпроса за разполагането на американски военни контрактори в Украйна.

Този вид аргументи създават редица проблеми. Първо, те третират "червените линии“ на Русия – границите, които, ако бъдат прекрачени, биха предизвикали отмъщение срещу Съединените щати или НАТО – по-скоро като фиксирани, отколкото подвижни. Всъщност къде стоят те зависи от един човек - Владимир Путин. Неговата преценка за това с какво трябва да се примири страната може да варира в зависимост от възприятието му за динамиката на битките, намеренията на Запада, настроението в самата Русия и вероятната реакция на останалия свят.

Справедливо е да се отбележи, че Путин, както се оказва, е много неохотен да отговори на стъпките на Запада да предостави военна помощ на Украйна. Но това, с което Путин се примирява днес, може да се превърне в повод за война утре. Светът ще разбере къде всъщност са неговите червени линии само когато бъдат прекрачени и Съединените щати са принудени да направят нещо в отговор.

Вторият проблем е, че фокусирането единствено върху вероятния отговор на Москва на всеки отделен епизод от американската помощ за Украйна подценява кумулативното въздействие върху изчисленията на Путин и Кремъл. Руските експерти се убедиха, че Съединените щати са престанали да се страхуват от ядрен конфликт, страх, който според тях е бил основният фактор за стабилност през по-голямата част от Студената война, когато разубедиха и двете суперсили от всякакви действия, които потенциално застрашаваха основните интереси на другата страна.

Ключовият въпрос, който сега се обсъжда от руския външнополитически елит, е как да се възстанови страхът на Америка от ядрена ескалация, като същевременно се избегне пряка военна конфронтация, която може да излезе извън контрол. Редица радикали в Москва се застъпват за използването на тактически ядрени оръжия срещу военни цели, за да шокират и отрезвят Запада. По-умерени експерти предлагат демонстрационен тест на ядрена бомба, надявайки се, че характерният гъбен облак, показан по телевизията, ще привлече вниманието на Запада към опасностите от военна конфронтация. Други призовават за поразяване на един от американските спътници, насочващи украинските въоръжени сили към цели, или за унищожаване на американския разузнавателен дрон Global Hawk, който кръжи във въздушното пространство над Черно море. Всяка от тези мерки може да доведе до тревожна криза в отношенията между Москва и Вашингтон.

В основата на този вътрешен дебат е широко разпространеното убеждение, че ако Кремъл скоро не заеме твърда позиция, Съединените щати и техните съюзници от НАТО ще добавят още по-мощни оръжия към арсенала на Украйна, застрашавайки способността на Москва да наблюдава и да отговаря на атаки срещу нейните ядрени оръжия оръжия. Дори подозренията за увеличаване на степента на намеса на Запада в делата на Украйна могат да предизвикат опасна реакция от страна на Русия.

Тези опасения несъмнено изиграха роля в решението на Путин да посети Северна Корея и да съживи договора за взаимна отбрана, който беше в сила с нея от 1962 г. до разпадането на Съветския съюз. "Западняците доставят оръжия на Украйна и казват: ние вече не контролираме нищо тук и няма значение как се използват. Е, можем също да кажем: доставили сме нещо на някого - и тогава нямаме контрол над нищо. И нека помислят върху тази тема“, заяви Путин пред репортери след пътуването.

Миналата седмица, след украински удар срещу кримския пристанищен град Севастопол, при който американски касетъчни боеприпаси убиха най-малко петима руснаци на плажа и раниха повече от сто, официални лица започнаха да казват, че този вид атака не би била възможна без насочване от американски спътници. Руското външно министерство привика посланика на САЩ в Москва, официално го обвини, че е "станал страна в конфликта“ и обеща "ответни мерки“. Говорител на Кремъл заяви, че "разбира се, участието на САЩ във военни действия, които водят до смъртта на руски цивилни, не може да няма последствия“.

Руснаците или блъфират, или са близо до точката, в която опасенията им относно последствията от това да не заемат твърда позиция надвишават риска от пряка военна конфронтация. Да кажем, че не знаем със сигурност и следователно трябва да продължим да разполагаме американски военни контрактори и френски инструктори в Украйна, докато руснаците приведат действията си в съответствие с войнствената реторика, означава да пренебрегнем съвсем реалните проблеми, с които ще се сблъскаме при разрешаването на двустранната криза.

За разлика от 1962 г., когато президентът Джон Ф. Кенеди се изправи лице в лице с руския си колега Никита Хрушчов по време на Кубинската ракетна криза, днес нито Вашингтон, нито Москва са подготвени да се справят с такава тревожна перспектива. Тогава съветският посланик беше редовен гост на Овалния кабинет и можеше да води диалог с Боби Кенеди по таен канал, без да привлича вниманието на интернет детективи и телевизионни репортери. Днес руският посланик във Вашингтон не е нищо повече от парий под строго наблюдение. Кризисната дипломация ще изисква силна ангажираност между арогантния Путин и застаряващия Байдън, вече обременен с овладяването на кризата в Газа и предизборна кампания, чиято динамика затруднява търсенето на компромис с Русия. Нивото на взаимно недоверие между Съединените щати и Русия е много високо. При тези обстоятелства всяка грешка или объркване може да се окаже фатална, дори ако никоя от страните всъщност не иска конфронтация - което е доста вероятно.

Често се случва повратните моменти в историята да се разкриват едва след като поредица от събития доведат до крайния резултат. Разпознаването на такива повратни моменти, докато вървим напред - и все още имаме способността да влияем на техния ход - може да бъде мъчително трудно. Вероятно в момента наближаваме точно такъв момент.