Кризата около Украйна става все по-опасна и по-абсурдна. Русия е събрала над 100 000 войници близо до границите й и настоява НАТО да обещае да не приема Украйна и да спре експанзията си на изток. Руските управници са нетърпеливи за незабавен отговор на техните искания, но президентът Владимир Путин подчерта, че няма да воюва, пише американският вестник The Washington Post.

Администрацията на Байдън предупреждава за "неизбежна война“, дори когато президентът на Украйна му казва да се успокои и се оплаква, че фалшивата тревога само вреди на украинската икономика. Въпреки че самият Байдън, и двамата му предшественици, както и Германия и Франция, дадоха да се разбере, че Украйна не е в списъка с национални приоритети, за които си струва да се воюва, сегашната администрация упорито отказва да увери Русия, че няма да предприеме стъпки, които във всеки случай дори не са планирани, въпреки риска от въоръжен конфликт.

Войната е просто немислима.

Всяко обикновено стълкновение ще бъде спечелено от руснаците, но на ужасна цена. Украинците ще претърпят огромни загуби и страната ще се окаже в икономически колапс. Ако САЩ и Европа наложат обещаните санкции, руският народ ще пострада, но французите и особено германците ще пострадат заедно с тях, тъй като Русия осигурява значителна част от енергийните им доставки.

В Русия на Путин вече му се карат, че не е превзел Донбас през 2014 г., когато руските военни можеха да влязат там безпрепятствено. Във Вашингтон смятат за Байдън, че е твърде мек. Ястребите и от двете страни хвърлят фалшиви исторически аналогии с надеждата, че врагът ще отстъпи. И двете стратегии се основават на хвалби и молитви.

Има ли изход от тази изключително опасна криза? Може би единствената надежда е Второто Минско споразумение. Русия и Украйна го сключиха през февруари 2015 г. с посредничеството на Германия и Франция, а Европейският съюз и ООН го одобриха.

Споразумението по същество призовава за законодателство, което да увековечи настоящата ситуация. За Украйна тя гарантира независимост и контрол над собствените й граници, изтеглянето на руските "доброволци“, разоръжаването на сепаратистите и оттеглянето на украинските военни от Донбас. За рускоезичния Донбас той обещава пълна автономия в рамките на децентрализирана украинска федерация и специален статут в новата конституция.

Бившият посланик на САЩ в ООН Саманта Пауър каза пред Съвета за сигурност през юни 2015 г.: "Тук и в международната общност остава консенсус, че единственият изход от този катастрофален конфликт е прилагането на споразуменията от Минск“.

Очевидно урегулирането, предвидено от Второто Минско споразумение, никога не се е състояло. Украинското правителство отказа да даде автономия на Донбас, докато сепаратистите не се разоръжат. Руснаците отказаха да изтеглят своите доброволци. Сепаратистите заявиха, че няма да сложат оръжие без референдуми и конституционни промени. САЩ отказаха да притиснат Украйна да изпълни своя край на споразумението.

Това споразумение е компромис. Така всеки е изправен пред труден избор. В идеалния случай споразумението трябва да бъде придружено от договор между Русия, САЩ и Европа, гарантиращ неутралитета на Украйна – подобно на принудителния неутралитет на Австрия, приет в първите години на Студената война.

Украинците ще трябва да се откажат от надеждите си за присъединяване към НАТО и да се примирят с автономията на Донбас. Русия ще трябва да приеме независимостта на Украйна и да се откаже от опитите да въведе страната в някой от водените от Москва съюзи. Както посочва Анатол Ливен, старши сътрудник в Института "Куинси“, това би било голяма отстъпка: Путин вижда членството на Украйна в Евразийския икономически съюз като необходимо условие за съпротива на Европейския съюз.

Но каква е алтернативата? Въпреки призива на ястребите, такава няма. Руснаците ясно дадоха да се разбере, че статуквото не може да се запази. Икономическите санкции сами по себе си няма да принудят Русия да пусне Украйна и да й позволи да се слее със западния свят. Украйна няма да може да си върне Донбас сама. Нито САЩ, нито други страни от НАТО възнамеряват да воюват за Украйна. И Русия няма да може да анексира Донбас със сила – да не говорим за цяла Украйна – без опустошителни разходи за двете страни и за Европа като цяло.

Въпреки цялата си истерия около "неизбежната“ война, е ясно, че администрацията на Байдън все още вярва, че Путин блъфира и не желае да рискува икономическите щети, с които са изпълнени "суровите“ санкции. (Отново нито Германия, нито Франция ще се съгласят с това.) Ако това е така и Путин не предприеме действия, тогава ще продължи "бавната война“ в Донбас, без да й се вижда краят. Русия не пуска Украйна в НАТО, а в същото време Украйна няма шанс нито за здрава икономика, нито за стабилна демокрация. И, разбира се, съществува риск от оказване на натиск върху Путин от неговите собствени ястреби. Затова е трудно да си представим как това може да се счита за победа.

Миналата седмица в Париж, седем години след Второто Минско споразумение, Украйна и Русия проведоха продължителни осемчасови разговори с посредничеството на Германия и Франция. През втората седмица на февруари в Берлин ще се проведе нов кръг от преговори в същия формат. Сега, на фона на най-сериозната конфронтация между САЩ и Русия от десетилетия, не е ли време Америка и нейните съюзници да възкресят пътя към урегулиране на стабилен свят?

Превод и редакция: Юлиян Марков