Срещите на върха на НАТО често започват с драма и завършват с радостна "семейна снимка“. Но този път срещата на върха още не беше започнала и драмата вече беше приключила, пише The Washington Post в материал, представен без редакторска намеса.

В хода на подготовката за срещата на върха във Вилнюс, Литва, цялото внимание беше насочено към перспективите за членство на Украйна. Кандидатурата на Швеция обаче също беше в неизвестност - още повече, че беше задържана от турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Ердоган знаеше, че във Вилнюс ще бъде възможно да се изтръгнат максимални отстъпки от Запада. Пробивът за шведското членство обаче дойде дори по-рано от очакваното. Ердоган се пазареше решително и безкомпромисно, но зад кулисите президентът Байдън и неговият екип неуморно го увещаваха да приеме и техните усилия заслужават всяка похвала.

Ожесточеното геополитическо съревнование с Китай и Русия лишава Вашингтон от лукса да се придържа към линията си спрямо Ердоган напук на ужасната му история с правата на човека.

През последните няколко дни Ердоган отхвърли стандартния език на НАТО за солидарност и принуди Запада да се съобрази с неговите искания. Той се срещна с украинския президент Володимир Зеленски и заяви, че Украйна заслужава членство в НАТО, като същевременно отбеляза, че Швеция все още не е готова да се присъедини към Алианса, трябва да се справи с тероризма (намек, че привържениците на ПКК имат право да организират протести в Стокхолм). След това той призова Алианса да даде "ясен и силен сигнал" за желанието на Турция да се присъедини към Европейския съюз - въпреки че тази мечта вероятно е неосъществима.

Но с цялото това перчене и публичност основното искане на Ердоган не е тайна за никого: той иска САЩ да му продадат F-16. През 2017 г. Турция направи стратегическа грешка, като закупи ракетни системи С-400 от Русия. В резултат на това бе ударена с американски санкции. Сега Анкара отчаяно се нуждае от модернизация на военновъздушните сили и официално поиска от САЩ нови F-16 и модернизация на 80 от съществуващите.

Администрацията на Байдън отдавна подкрепя сделката, но тя е блокирана от Конгреса. Много депутати от Капитолийския хълм виждат Турция като ненадежден съюзник, а лидерите на Конгреса обвиняват Анкара, че отстъпва от демокрацията и заплашва съседите, включително Гърция. Според моите източници Белият дом през уикенда е убедил лидерите на Конгреса - по-специално председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес, че е по-добре продажбата да бъде одобрена, отколкото Турция да излезе от НАТО.

В неделя Ердоган благодари на Байдън за усилията му да прехвърли F-16. Във вторник сутринта, веднага след съобщението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че Турция ще ратифицира присъединяването на Швеция към НАТО, Байдън направи официално изявление: "Готов съм да работя с президента Ердоган и Турция за укрепване на отбраната и сдържането в евроатлантическия регион“. F-16 може да не пристигнат веднага, но вероятно са дадени твърди гаранции и рано или късно ще бъдат доставени.

Ердоган може да получи някои отстъпки и от Европа. Така Швеция се съгласи да подкрепи разширяването на споразумението за свободна търговия на ЕС с Турция. Тъй като Вашингтон зорко "обработва" всички зад кулисите, разбирам, че и другите членки на ЕС са отворени за преговори.

Това е важен момент – и възможност Турция да бъде принудена да промени курса. През почивните дни Ердоган показа солидарност с Украйна и даде знак, че може да стане важен партньор за Европа. Той подписа нови споразумения за отбрана и възстановяване със Зеленски и му позволи да репатрира редица украински командири, държани преди това в Истанбул като част от сделка за размяна на затворници с Русия. Този ход разгневи Кремъл.

Ердоган знае, че с безкрайните си геополитически маневри той отчужди Европа, най-големия пазар на Турция. Той също така сбърка във флирта си с президента Владимир Путин, подценявайки единството на НАТО в подкрепа на Украйна и страха на Европа от руска агресия. Все пак Ердоган по природа е прагматик. Той знае, че с нестабилна Русия на прага и проблемна икономика у дома, в Турция, е по-безопасно да се заздравят отношенията със Запада.

На срещата на върха във Вилнюс Ердоган ще затвърди репутацията си на държавник и ще използва момента, за да проучи какви допълнителни споразумения могат да бъдат постигнати. Но прозорецът на възможността за подобряване на отношенията с НАТО и Запада рано или късно ще се затвори. В името на по-нататъшното размразяване Турция ще трябва да реши и вътрешни проблеми. Нейните надежди за либерализиране на визите за турски граждани с ЕС трябва да бъдат подкрепени от значителни промени в драконовския закон за борба с тероризма. Европейците, от своя страна, би било разумно да обмислят внимателно какви отстъпки е готов да направи Ердоган.

Споразумението с Швеция отваря пътя за по-нататъшно сближаване на Турция с Украйна, за да отблъсне Русия в Сирия и Черно море. Това е важно и администрацията на Байдън има право да се гордее с това.

Във Вилнюс Байдън и Ердоган ще се срещнат с колеги, а до края на годината турският лидер може да получи покана за Белия дом. Ако Турция и Западът изиграят картите си правилно, още по-голямо презареждане е точно зад ъгъла.