The Wall Street Journal: Владимир Путин е големият печеливш на 2021 година, а демокрацията - големият губещ. Годината се оказа провал за "експертите и технократите"
© WSJ
Победителите първи:
Владимир Путин. След като дойде на власт през 1999 г., руският президент постигна добър напредък. Победната серия на Путин продължи и през 2021 г., тъй като подкрепата на Русия помогна на президента на Беларус Александър Лукашенко да оцелее след западните санкции, силата на Русия се разпространи от Кавказ до Балканите, a струпването на руски войски на изток от Украйна в края на годината, помогна ревизионисткия дневен ред на Москва да се окаже в центъра на вниманието на целия свят. Влошаващата се демография, разрастващият се Китай и продължаващият неуспех да диверсифицира икономиката си с прекомерно разчитане на петрола и газа правят бъдещето на Русия съмнително в дългосрочен план, но засега Путин и страната, която управлява, продължаващ възходящия си марш.
Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК). За голям ужас на световните борци срещу изменението на климата, 2021 г. беше знакова година за производителите на изкопаеми горива. И идващата нова година изглежда още по-добрa. През 2021 г. Саудитска Арабия регистрира бюджетен излишък за първи път от 2013 г. В момента саудитците прогнозират 10-процентно увеличение на приходите от петрол през 2022 г., тъй като пандемията отслабва и търсенето на този енергиен ресурс се увеличава. И не става дума само за пари. Недостигът на енергия позволи на големите производители на петрол да накарат великите сили да танцуват под тяхна мелодия. Администрацията на Байдън се надяваше да заеме твърда позиция срещу арабските държави от Персийския залив по въпроси, вариращи от изменението на климата до правата на човека. Вместо това президентът Байдън умолява шейховете да ограничат покачването на цените на петрола, за да ограничат инфлацията в САЩ.
Доналд Тръмп. Той започна 2021 г. като един от най-губещите политици в американската история: президент с един мандат, два пъти импийчмънт, чиято партия загуби контрол над Камарата на представителите на междинните избори и Сената две години по-късно. Неговият безсмислен опит да отмени резултата от президентските избори доведе до обща подигравка с кампанията Four Seasons Total Landscaping (кампания за обръщане на изборите през 2020 г. и повторно преброяване на гласовете, обявена от главния юрисконсулт на Тръмп Рудолф Джулиани на митинг пред малката Four Seasons Total Landscaping компания в Холмсбърг, щат Пенсилвания ) и завърши с дълъг позор поради събитията от 6 януари. Въпреки това, през 2021 г. инерцията се промени. Г-н Тръмп възстанови хватката си върху републиканската политика и е много вероятен претендент за президентските избори през 2024 г. Администрацията на Байдън до голяма степен следва политиката на Тръмп по отношение на Китай и световната търговия. Дори противоречивата инициатива на Тръмп "Останете в Мексико“ беше възобновена от съдилищата. Продължава възходящата тенденция в подкрепа на Републиканската партия сред чернокожите и испанските избиратели от работническата класа, привлечени от популизма на Тръмп. Тъй като COVID-19 все още е извън контрол в Америка и инфлацията в страната расте, Доналд Тръмп планира да прекара 2022 г., питайки избирателите: "Липсвам ли ви вече?“ И мнозина изглежда са готови да отговорят утвърдително.
Сега губещите:
Делото за насърчаване на демокрацията (по света). Китай продължава да унищожава някога живата свобода на Хонконг, превръщайки я в прах и не среща значителна международна реакция. Световните демокрации само пръхтяха и мрънкаха, но не създаваха впечатление за интерес, когато Лукашенко стабилизира диктатурата си в Беларус. Нищо, което Западът можеше да направи или каже, не смекчи политиката на хунтата в Мианмар и демокрацията в Афганистан рухна пред лицето на победата на талибаните и оттеглянето на американците, тъй както обещаващият демократичен преход на Етиопия избледня в ожесточена гражданска война. Виртуалната Среща на върха за демокрация, организирана от администрацията на Байдън, нямаше забележимо въздействие върху световните събития, тъй като вълната на глобалната демокрация продължаваше да намалява.
Си Дзинпин. Управлявайки Китай без всички тези досадни закони и съдилища, които връзват ръцете на Байдън, Си Дзинпин остава най-могъщият човек на земята. Но дори силен човек може да има трудна година. Тайван получи силна подкрепа от цял свят тази година, а общественото мнение в Европейския съюз се обърна категорично срещу Китай на г-н Си. Свързаните с коронавируса локдауни станаха обществени тестове за китайското правителство и случаят на Пен Шуай привлече движението #Me Too (феминистко движение срещу сексуалното насилие и тормоз, което придоби популярност в резултат на скандала и обвиненията срещу американския филмов продуцент Харви Уайнщайн) към Китай. Глобалното внимание към тежкото положение на уйгурите се засили, а разрастващата се финансова криза породи опасения за бъдещето на жизненоважната индустрия за недвижими имоти в страната. Нито едно от тези събития не заглуши ласкателството на Си от сервилни служители и контролирани медии, но може да се подозира, че той е твърде умен, за да повярва на това ласкателство.
Експерти и технократи. Тази година трябваше да бъде година на препотвърждаване на високата компетентност на учените и здравните служители в челните редици на борбата с пандемията. Но това не се случи. COVID-19 се оказа напълно ново и сложно заболяване и на експертите им отне доста време, за да го разберат. Обществеността обаче се нуждаеше спешно от ежедневни медицински съвети. Технократите и политиците имаха желание да предоставят авторитетна и ясна информация и съвети. За съжаление много от това се оказа погрешно. Да се носят медицински маски или да не се носят? Закриване на училища или продължаване на занятията там? Чести или редки ли са новите щамове? Към края на годината, тъй като привидно безкрайната пандемия продължаваше стабилно, голяма част от населението престана да обръща внимание на препоръките на медицинските и здравните институции. През годината, когато инфлацията буквално заслепи председателя на системата на Федералния резерв и неочаквано бързият колапс на Афганистан зашемети Белия дом, доверието към всякакви експерти и специалисти продължи да пада.
Превод и редакция: Иван Христов