Това, което френският президент Макрон каза за ситуацията в Украйна, изглежда правилно, но нереалистично. Преди началото на преговорите с руския президент Путин Макрон каза: "Сигурността и суверенитетът на Украйна и на всяка друга европейска държава по никакъв начин не трябва да бъдат поставяни под въпрос“, пише Кевина Прингъл на страниците на британския вестник The Times в материал, представен без редакторска намеса.

Вероятно в такъв свят бихме искали да живеем, но живеем в различен. Не става дума само за незаконността на военната агресия. Става дума и за неравенството, което се случва, когато силните страни притискат слабите. Всички държави в по-голяма или по-малка степен са изправени пред факта, че техният суверенитет е ограничен от мощните сили на географията и икономиката, породени от историята.

Канадският министър-председател Пиер Трюдо (баща на настоящия премиер Джъстин) говори добродушно и с хумор за отношенията на Канада със Съединените щати през 1969 г.: "Да живее (човек) до Вас е като да спи със слон. Колкото и приятелско и уравновесено животно да е, така да се каже, е засегнат от всеки негов дъх и жест.

Като се има предвид сходното съотношение на населението, същата аналогия може да се направи, когато се говори за отношенията между Шотландия и Англия. Както политическите решения във Вашингтон засягат Отава, така решенията, взети в Уестминстър, ще засегнат Шотландия при всякакви обстоятелства. Независимостта, особено в рамките на ЕС, ще доведе до максимална свобода на маневриране на Шотландия, но все още няма да е възможно напълно да се избегне тази зависимост.

Украйна е в незавидното положение да се намира до опасната руска мечка. В същото време Русия има свои собствени проблеми със сигурността, нещо което Макрон призна и което често липсва в дискусиите. Не може да се отрече съществуването им, дори Путин да защитава руските интереси както законно, така и незаконно.

Географията и историята на Русия при царе, при комисари и президенти я кара да бъде обсебена от собствената си уязвимост към западните атаки и посегателства. Ако цитираме "Затворниците на географията“ на Тим Маршал, като се започне с Наполеоновото нашествие от 1812 г., Кримската война и германското противопоставяне в две световни войни, "руснаците се бият на или близо до Северноевропейската равнина средно веднъж на всеки 33 години“.

Как се е развила Русия след Студената война, до голяма степен си е нейна работа, но Западът може да повлияе на нейния курс, за добро или лошо. Няма съмнение, че в победата над съветската система имаше елемент на благородство и величие на душата. Но имаше и доста триумф, усещане, което е предизвикало у Русия унижение и параноя. Това са идеални условия за появата на хора като Путин. Сега Изтокът и Западът плащат цената.

НАТО погълна бившите страни от Варшавския договор и републиките от бившия СССР и по-скоро осуети, отколкото помогна на конструктивните международни отношения, което от своя страна предотврати появата на плурализъм в Русия.

Приемането на Украйна и Грузия в НАТО може да засили напрежението и да изостри и без това опасното състояние на нещата. След Втората световна война Финландия, поради близостта си с Русия, е принудена да пожертва част от суверенитета си и да стане неутрална страна. Но все пак това беше много по-добре, отколкото да попадне в здравата хватка на Сталин.

Агресивните действия на Путин трябва да бъдат безмилостно осъдени, но ситуацията може да се подобри, като се опитаме да разберем Русия.

Превод и редакция: Юлиян Марков