Сръбските политици в Босна и Херцеговина (БиХ) са на път да се оттеглят от ключовите институции на федералната балканска държава, което вкара страната в криза, пораждайки страх от нов конфликт и връщайки стари спомени, които бяха заровени дълбоко след подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г., пише британският вестник The Times.

Споразумението спря войната и създаде нова конституция за Босна и Херцеговина, държава, която сега се състои от един самоуправляващ се град Бръчко и две полуавтономни единици: Босненска федерация, която е населена предимно с мюсюлмански бошняци и хървати, и Република Сръбска (РС) , населена предимно със сърби.

Ескалацията е предизвикана от Милорад Додик, 62-годишен сръбски социалдемократ, но всъщност националист, един от тримата членове на председателството на БиХ - всеки от различна етническа група. Той доминира политиката в Република Сръбска от десетилетия. Някога либерален любимец на Запада, той става все по-твърд в националистическия си плам и е близък до президента Путин – въпреки че също се възхищаваше на Дейвид Камерън.

Миналата седмица, след гласуване в парламента на Република Сръбска, той обяви, че РС ще започне да се оттегля от ключови босненски институции, включително армията, което постави началото на най-голямата криза за страната от 90-те години на миналия век.

Босненските политически лидери предупреждават, че страната се плъзга към нова война. "Додик е главният виновник и генератор на всички дейности, насочени към застрашаване на мира и стабилността на Босна и Херцеговина, както и нейното разделяне“, пише в имейл Рамиз Салкич, вицепрезидентът на Република Сръбска. "Намирам, че точно в този момент се приближихме до реалната опасност за мира, най-голямата след подписването на Дейтънското мирно споразумение.

Салкич, който е прекарал известно време в сръбски лагери по време на войната и чийто баща и двама от братята са били екзекутирани, каза, че Додик, въпреки че отрича, ще се опита да поведе републиката към отделяне от БиХ.

"Ако Додик не бъде възпрепятстван да реализира целите си, връщането към насилието е вероятно и възможно“, пише той.

Сред потопа от натиск и критики, Додик остава непоклатим. "Беше грешка, че Босна и Херцеговина продължи да съществува“ след 1995 г., казва той миналата седмица в частен разговор в централата на институциите на Република Сръбска в Баня Лука, де факто столицата на региона. "Имаме Споразумението от Дейтън и се опитвахме от 26 години да го накараме да работи, но не проработи.

Той се представя като лидер на народ, който търси свобода от намеса на международната общност във вътрешните работи на Босна. След като са спрели войната, представители на чужди правителства, включително Обединеното кралство, остават активно ангажирани в ежедневното управление на Босна чрез Службата на върховния представител — назначен да гарантира прилагането на гражданския компонент на Дейтънското споразумение — и присъствието от трима международни съдии в конституционния съд на Босна.

Додик заяви, че иска да се върне към основите на конституцията от 1995 г., в която повече правомощия принадлежат на автономната област.

"Мнозина вдигат шум, казвайки, че тук може да възникне конфликт. Но осигуряването на мир е наш приоритет“, каза той.

Той настоява за по-нататъшна автономия на сърбите в Босна, а не за съюз с Белград, и отказа да поеме каквато и да е отговорност за ескалацията на националистическата реторика и страховете от нестабилност, като вместо това обвинява за всичко международната общност.

"Босна и Херцеговина е единствената колония в Европа“, твърди той. "Тя е под ръководството на чужденци, които диктуват собствените си идеи тук.

В средата на 90-те години Обединеното кралство, САЩ, Русия, Франция и Германия работиха заедно, за да сложат край на войната, която започна през 1992 г., на фона на разпадането на Югославия. Националистическите и етническите напрежения, които бяха потиснати при комунизма, бяха разпалени от местните политически лидери.

Бошняци и хървати твърдят, че войната е започнала от сръбска агресия. Сърбите казват, че тя е започната от бошняци и хървати, които са искали да отделят Босна от Югославия.

Насилието избухна на фона на нестабилността, като съседите се превърнаха във врагове, а сърбите, бошняците и хърватите бягаха в части от страната, доминирани от собствената им етническа група.

Бяха изкопани окопи, формираха се фронтови линии и се извършиха ужасяващи престъпления като геноцида в Сребреница, където повече от 8000 мюсюлмански мъже и момчета бяха убити от части на армията на босненските сърби под командването на Ратко Младич. Бошняци и хървати също са убивали сърби.

След това, през 1995 г., войната приключи - без да се обърне внимание на причинените от нея оплаквания.

В момента има по-малко налични оръжия, отколкото през 90-те години на миналия век, а спомените за насилието са свежи в съзнанието на мнозина. Но нарастват опасенията, че на фона на нарастващата националистическа реторика може да се запали огнище което да доведе до избухвания на спорадично насилие с изключително непредвидими последици.

Миналата седмица в Баня Лука почти всички обикновени хора казваха, че са ядосани на управляващата класа – сърби, хървати и бошняци – обвинявайки ги, че подклаждат националистически настроения за политическа изгода.

По време на войната около половината от най-малко стоте хиляди жерви са цивилни. Някои загинаха в боевете, други бяха убити от съседи или престъпни групировки. Повече от 80 процента от загиналите са бошняци. Около 24 000 сърби също са убити, 20 000 от които войници, според най-изчерпателните изследвания на загиналите от войната.

Въпреки че много сърби не са съгласни с агресивната тактика на Додик, тя засяга чувствителна, емоционално резонираща точка. Сред сърбите е широко разпространено убеждението, че те са били колективно наказани и че докато военнопрестъпниците от тяхна страна са съдени и хвърлени в затвора, тези от другата страна са третирани по-снизходително.

Тази конкретна криза, каза един виден опозиционен политик в Република Сръбска, е започнала с решението на предпоследния върховен представител Валентин Инцко в края на юли за изменение на босненското наказателно законодателство, така че отричането на геноцида в Сребреница да стане наказуемо със затвор.

За много сърби в Босна поправката на австрийския дипломат се разглежда като антисръбски ход. Това предизвика широк гняв в Република Сръбска и удовлетворение в Босненската федерация.

По време на войната много сърби, точно като бошняци и хървати, са били извикани в армията без никакъв реален избор по въпроса.

Много сърби, макар и да могат да кажат, че не таят омраза към бошняците или хърватите, никога не са развили национален дух на държавата Босна и Херцеговина. След войната страната е допълнително разделена на етнически обособени райони. Баня Лука се промени от смесен град в преобладаващо сръбски, тъй като бошняците и хърватите избягаха във федерацията, а сърбите от други части на страната се заселиха в Република Сръбска.

Днес повечето сърби в Босна вярват, че биха се справили по-добре в отделна държава. Когато се гледа футболен мач, почти всички аплодират Сърбия, а не Босна.

Превод и редакция: Юлиян Марков