The Telegraph разкрива важни подробности за сблъсъка между Зеленски и Залужни
©
"Беше пролетта на 2022 г., 55-ият ден от руската инвазия, и Владимир Зеленски ме попита кога смятам да завърша книгата си за него. Отвърнах му, че целта ми ще бъде да уловя първата година от войната, след което да я публикувам. Лицето му посърна. Мислите ли, че войната няма да свърши след една година?", пише журналистът, който прекарва една година с украинския президент. Шустер публикува откъс от книгата си в The Telegraph, като акцентът е върху това как войната промени украинския президент Володимир Зеленски. В посоченият откъс са засегнати и отношенията на Зеленски със Залужни.
Следващия месец се навършват две години от нахлуването на Путин. Войната е отнела живота на стотици хиляди хора и далеч не е приключила.
"Появи се и друг своеобразен противник: Генерал Залужни, главнокомандващ въоръжените сили на Украйна. От началото на войната Зеленски е възприеман като герой на Украйна. Сега фен страниците, посветени на генерала, имат стотици хиляди последователи. Заглавията на вестниците го наричаха "Железният генерал". Хората печатат образа му на тениски. Някои служители в кабинета на президента заподозряха генерала в жажда за власт", пише Саймън Шустер.
"По време на личния ми разговор с генерала той даде да се разбере, че политиците и генералите са неудобни партньори", допълва той.
Отношенията им протичаха най-добре, когато Зеленски се придържаше към убеждаването на съюзниците да предоставят оръжия. Зеленски стана по-уверен. Той сам определи своите военни приоритети и те не винаги съвпадаха с приоритетите на Залужни. Скоро разцеплението се засили. "Не е нужно да разбира от военни дела, както не е нужно да разбира от медицина или строителство на мостове", отбеляза Залужни.
Юрий, стар приятел на президента, научава за това от войниците, които среща, докато доставя доставки на фронта. "Хората там постоянно ме питат: ти с президента ли си или със Залужний?", споделя той. "Или с единия, или с другия.
Там, според Юрий, "генералът се радва на възхищение, каквото никой политик не можел да се надява да постигне... А президентската канцелария не можела да направи почти нищо".