Перспективата за неуспешно контранастъпление и значителни териториални отстъпки само ще ободри Русия и Китай. Но именно това е перспективата, пред която сме изправени, пише Робърт Кларк в материал за британското издание The Daily Telegraph, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Откакто танковете на Путин влязоха в Украйна миналата година, на дневен ред бяха три варианта за прекратяване на конфликта: победа за едната или другата страна, замразяване на конфликта или уреждане чрез преговори. Публичните коментари тази седмица от Олексий Арестович, бивш съветник на началника на кабинета на Володимир Зеленски, показват, че последният вариант може да е по-вероятен, отколкото се смяташе досега.

Предложението на Арестович

Арестович повдигна въпроса, че Украйна може да направи териториални отстъпки в замяна на това останалата част от страната да получи най-надеждната гаранция за сигурност, а именно членството в НАТО. Тези твърдения се оказаха много противоречиви. Този резултат не само е незадоволителен за мнозина в Киев и други европейски столици, но също така е показателен за нарастващата несигурност на Украйна относно способността й да се бори в дългосрочен план – несигурност, която е още по-разпространена сред западните поддръжници на Украйна.

Предложението на Арестович беше направено в най-решаващия момент. Дълго планираната контраофанзива, която вече е в своя втори месец, се натъкна на редица проблеми - не на последно място е, че Киев все още чака около половината от западното военно оборудване, обещано в началото на годината. В същото време руските войски, въпреки съобщенията от нашата преса за техния нисък морал по целия фронт, по някаква причина продължават да се бият и да задържат позициите си. Нещо повече, те изглежда наистина възнамеряват да защитят всеки сантиметър от украинската територия, окупирана от миналата година.

Пет мили от шестдесет

Докато руските минни полета унищожават доставените от Запада танкове и украински сапьори, въоръжените сили на Украйна успяха да си върнат само пет от шестдесетте мили, необходими за пробиване на сухопътния коридор, свързващ Русия с Крим по крайбрежието на Азовско море. Като най-желана площадка за постигане на тази цел се разглежда удар с достъп до територията между Мариупол на изток и Мелитопол на запад.

На украинците им е трудно. Те нямат въздушно прикритие и модерни бойни самолети, за да защитят сухопътните си сили от руските щурмови хеликоптери и бойни самолети. Техните войници трябва да преодолеят километри минни полета, танкови капани и след това мощни руски окопи.

Това изтощително начинание във всеки случай трябваше да отнеме повече време, отколкото понякога нетърпеливата "международна общност“ беше склонна да чака. Говорим за военни усилия в огромен мащаб, където важна роля играят цялата маса подразделения, качеството на личния състав и морала. И, разбира се, оборудване, консумативи, логистика, смелост и късмет. Засега украинците демонстрират всички тези военни качества, но пак сме недоволни.

Времето е на страната на Русия

Единствената променлива, която не е на тяхна страна, е времето. А в битка времето е може би най-жестокият фактор, който не може да бъде променен. В това се убедихме по време на операцията на НАТО в Афганистан, където афганистанските мюсюлмани, които воюваха срещу нас, повтаряха с удоволствие известната афганистанска поговорка: "Вие можете да имате часовник, но ние имаме време“.

Лятото скоро ще премине в есен. Наистина вече сме в средата на сезона. Боевете ще започнат да затихват, тъй като мразовитата зима отслабва способността на войските да участват в битка с висока интензивност. Това само ще даде на Русия повече време да укрепи още повече защитата си, както направи миналата зима.

По това време на Запад цялото внимание ще бъде насочено към президентските избори в Съединените щати, а във Великобритания хората ще бъдат силно разсеяни от парламентарните избори. Киев знае, че има кратък период от време, за да използва инициативата си на бойното поле и да си върне възможно най-много територия.

Ако Киев не успее да пресече този сухопътен коридор между "континентална“ Русия и Крим в хода на военните действия, прекратяването на войната ще става все по-реално. Защото, ако Зеленски не върне значителна част от територията си до зимата, тогава най-вероятно не само в Украйна, но и в западните столици ще започнат да се чуват силни призиви за териториални отстъпки за фини политически ходове на Русия. Защо? Защото така наречената "умора от конфликти“ ще започне да се отразява: запасите от западна техника и боеприпаси ще се изчерпят още по-осезаемо от сега, а политиците ще дадат приоритет на бюджетите и дефицитите в навечерието на националните избори, а не на далечната Украйна.

Западът ще трябва да се подготви за отстъпки

Въпреки че има още много битки за водене в Южна Украйна през следващите месеци, западните правителства трябва да бъдат подготвени за мрачната перспектива за териториални отстъпки на Русия. Това ще бъде една от последиците от сегашната неуспешна контраофанзива. Съмнително е дали Кремъл на Путин ще уважи подобна сделка, спазвайки вече дадените обещания към Киев на преговорите за неговата сигурност. Особено като си спомните, че Киев не получи пълноправно членство в НАТО, което Кремъл, може би, ще уважи.

Въпреки това подобен резултат със сигурност устройва управляващия външнополитически елит на Китай. Пекин ще бъде доволен, ако резултатът от битката е разделянето на Украйна и руските войски останат постоянно дислоцирани в Донбас, дразнейки Киев и Европа. Добавете към това и разделянето на НАТО по политически причини. Подобен резултат би бил благодат за Китай, тъй като Си Дзинпин започва да засилва своите империалистически и извънтериториални амбиции у дома в индо-тихоокеанския регион. И, разбира се, съкрушително поражение за Запада.

Статията е написана от Робърт Кларк: директор на отбраната и сигурността в Civitas. Преди това е служил в британската армия.