Русия и Китай използват различни техники, за да скарат Запада с бившите му съюзници, пише британският вестник The Telegraph. Авторът на статията Кон Кафлин обаче признава, че западните страни всъщност са изоставили приятелските държави на произвола на съдбата си. Наблюдателят призовава Великобритания да защити историческите си съюзи от "държави хищници“.

Британските военни виждат Русия като страната, която представлява най-сериозната заплаха за нашите национални интереси. Междувременно, от гледна точка на британските разузнавателни служби, основният фокус трябва да бъде върху действията на китайския комунистически режим. И предизвикателствата на справянето с тези два много различни въпроса ще оформят подхода на Обединеното кралство към сигурността през следващите няколко десетилетия.

Разликите в приоритетите на нашето разузнаване и военно ръководство станаха известни през последните няколко дни, тъй като както ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6), така и ръководителят на британските въоръжени сили разкриха същността на своите гледни точки.

В първата си публична изява след назначаването му за шеф на МИ-6 Ричард Мур призна, че от Москва идват "цял набор от заплахи“, но подчерта, че Китай е "единственият основен приоритет“ за неговата агенция – заради големия брой мащабни шпионски дейности в Обединеното кралство и поради пагубното влияние, което има в други части на света. Най-тревожен е внимателно разработеният план за примамване на бедните страни в това, което Мур нарече стратегия на "дълг и дигитални капани“,насочена към консолидиране на влиянието на Китай по света.

Междувременно сър Ник Картър, пенсиониращият се началник на британските въоръжени сили, представи различна гледна точка. В прощалното си интервю за изданието той подчерта, че именно Русия е "най-сериозната заплаха за страната ни“. За да обоснове тезата си, той посочи неотдавнашното тестово изстрелване на противосателитна ракета от Москва, агресивното й поведение спрямо Украйна и ролята й в разпалването на миграционната криза в Източна Европа.

Съгласуването на тези два много различни подхода не е лесно. Докато Китай предпочита да разчита на икономическата си мощ, за да разшири влиянието си, Русия е по-вероятно да използва груба сила, както се вижда от опитите й да сплаши Украйна.

В същото време Русия и Китай имат много прилики. И двете страни са управлявани от репресивни авторитарни режими, които нямат интерес да се придържат към международните стандарти на поведение. И двете страни се характеризират с опортюнистично поведение, тъй като и двете се стремят да използват слабостите в отбранителните системи на западния алианс за постигане на собствените си цели.

Например Русия е много активна на Балканите, където отдавна се възмущава от намесата на Запада в процеса на стабилизация в региона след падането на Югославия и където участва в опити за подкопаване на мирните споразумения, най-вече Дейтънското споразумение.

Намесата на Русия в делата на Балканите е пряка последица от загубата на интерес към региона от Вашингтон и европейските столици. Това може да обясни и бързото разширяване на влиянието на Китай в онези страни, които преди това поддържаха тесни връзки със Запада. Пекин може да е по-хитър от Русия, а неговата тактика е изключително ефективна.

Пакистан, който наскоро беше ключов съюзник на Запада във войната срещу тероризма, се превърна в държава-клиент на Пекин, след като Исламабад получи милиарди долари в подкрепа на инициативата "Един пояс, един път“. Шри Ланка - друга държава, която поддържа тесни връзки със Запада чрез институции като ООН - също се поддаде на икономическия натиск от Китай: трябваше да предаде ключовото си южно пристанище на Пекин, след като не успя да изплати 980 милиона долара за заеми, които Китай й предостави.

Африка е друг регион, в който всеобхватният план на Китай за осигуряване на контрол върху ключови търговски пътища постепенно ескалира в многомилиардни строителни проекти както на източния, така и на западния бряг на континента. Най-тревожно е нарастването на влиянието на Китай в Нигерия, нация от Британската общност, чиито исторически връзки с Великобритания бяха изтласкани от нарастващата зависимост от щедростта на Пекин.

Пекин инвестира близо 10 милиарда долара в транспортната инфраструктура на Нигерия и влиянието му е толкова силно, че прокитайският подход на нигерийския президент Мухамаду Бухари вече е наистина тревожен. Д-р Букола Сараки, получил образованието си в Обединеното кралство опозиционен политик, който планира да се бори с Бухари на следващите президентски избори, вярва, че това може да доведе до засилено китайско влияние и натиск върху Нигерия.

След последните събития в Барбадос, където според съобщенията отношенията на Бриджтаун с Китай доведоха до решението на страната да стане република, перспективата страни като Нигерия да се сближат с Китай поради презрението на Запада не може да бъде пренебрегната.

Обединеното кралство несъмнено признава, че са необходими повече усилия за защита на историческите съюзи от хищнически държави като Китай и Русия. Например военните вече засилват присъствието си в регионалните центрове в Кения и Оман, за да разберат по-добре естеството на местните предизвикателства.

Инициативи като тези са добре дошли, но те трябва да бъдат подкрепени от всички големи правителствени агенции, включително военните и разузнавателните служби, и то в много по-голям мащаб, ако искаме да предотвратим попадането на бившите ни съюзници в ръцете на нашите противници.

Превод и редакция: Тереза Герова