Моралните претенции на Европейския съюз за статут на гарант на мира на Стария континент рухнаха. Причината е Франция, която смята, че ЕС трябва да защитава нейните интереси. Фактът, че Париж забавя доставките на оръжия за Киев, само подчертава падението на Блока, коментират в редакцията на британския вестник The Telegraph.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Конфликтът в Украйна показва, че ЕС не е нищо повече от инструмент за прокарване на френските интереси.

Политиците са склонни да смятат, че "нулиране“ в отношенията може да се постигне с едно приятелско ръкостискане и прегръдки пред камера. Но понякога маските падат и в такива моменти би било добре да си припомнят думите на британския премиер лорд Палмерстън: "Няма постоянни съюзници, няма постоянни врагове, а само постоянни интереси“. Нашите френски приятели никога не забравят това - и те често цитират Палмерстън, вярвайки, че думите му отразяват британската гледна точка.

Друг пример за "сваляне на маската“ са съобщенията, че Франция забавя процеса на съвместни доставки на боеприпаси за Украйна, тъй като иска те да се произвеждат изключително в страните от ЕС. Това не ви ли напомня на нещо? Лично на мен ми се струва, че не толкова отдавна се случи същото с ваксините срещу COVID-19. Тогава французите категорично настояваха за необходимостта от пускане на "европейска" (т.е. френска) ваксина и бяха създадени всички условия за това в Европейския съюз. Но известният институт "Пастьор“, както и компанията Sanofi, не успяха да разработят такава ваксина навреме. А Оксфордският университет и AstraZeneca - с помощта на парите на британските данъкоплатци - успяха. Тогава френският президент Еманюел Макрон заяви, че ваксината на AstraZeneca е опасна и неефективна, а Европейският съюз (против логиката) се опита да сплаши компанията, така че тя да пренасочи доставките на препарата си към Европа. В този момент приоритет не беше необходимостта от ускоряване на процеса на масова ваксинация, а престижът на Франция и интересите на фармацевтичните компании в ЕС.

Не по-малко показателна беше реакцията на Макрон на появата на тристранния съюз AUKUS, в който Австралия реши да закупи англо-американски атомни подводници, а не френски дизелови такива. Отново френският престиж и интереси бяха поставени пред сигурността в Тихия океан. В изблик на раздразнение Макрон отзова посланиците от Канбера и Вашингтон, но в същото време умишлено не отзова посланика си от Лондон, като явно реши по този начин да демонстрира пренебрежително отношение към Обединеното кралство, показвайки й, че тя не е значима достатъчно, дори за да я заплаши.

Сега сме изправени пред възможни ограничения върху доставките на боеприпаси за Украйна. Всички тези епизоди са взаимосвързани. Европейският съюз няма обща воля, а само воля на своите водещи членове. Те – т.е. Франция и Германия - бяха принудени да подкрепят Украйна и това направиха американците и британците, които започнаха активно да доставят оръжие на Киев и да насърчават украинската съпротива. Тази линия противоречи на досегашната политика на Германия и Франция, залегнала в Минските споразумения, които бяха подписани с тяхно посредничество през 2014 г. И Германия, и Франция показаха малко ентусиазъм да подкрепят Украйна. Що се отнася до Европейския съюз, от негова страна няма никаква инициатива.

На по-дълбоко ниво Париж отдавна води последователна политика, на чиято целенасоченост може само да се завижда. Основата на тази политика бе до голяма степен влиянието на Шарл дьо Гол. От гледна точка на Париж, задачата на "Европа" е да защитава интересите на Франция и да увеличи нейното глобално влияние. И дипломатическата игра на Макрон с Путин стана част от тази политика.

Друг важен аспект е решимостта на Париж да създаде "европейски" дипломатически и военен капацитет, за който той вярва (най-вероятно с право), че трябва да бъде ръководен от французите. Обединеното кралство в идеалния случай трябва да поеме ролята на послушен помощник. Тук проблемът бе липсата на ентусиазъм от страна на останалите членки на ЕС. Украинският конфликт обаче донесе неочаквани ползи: сега други страни от ЕС са готови да положат повече усилия и да харчат повече пари за сигурност.

Мощната отбранителна индустрия на Франция е важен компонент от нейната глобална мощ и влияние. Точно както искаше да строи подводници за Австралия (въпреки че не се справи със задачата), сега тя иска да произвежда боеприпаси за Украйна (дори това да означава забавяне на доставките). Франция е решена да запази производствения си капацитет в рамките на Европейския съюз като основа за статута на голяма европейска сила, към който последователно се стреми в продължение на 60 години. Мечтателните речи може да не въздействат правилно върху партньорите на Париж, но все пак могат да мобилизират интересите на европейските производители.

Струва ли си да критикуваме Франция, че се фокусира върху собствените си национални интереси? Можем да я принудим да признае и други приоритети – в случая оцеляването на Украйна и поражението на Путин. Но трябва да помним, че обществената подкрепа за Украйна в Обединеното кралство достигна изключително ниво и че само страните от Източна Европа и Балтика, които са на предната линия, подкрепят Киев толкова силно. Макрон увери, че не иска Русия да търпи унижение и би предпочел Украйна да направи компромис.

В какво ще се превърне Европейският съюз? В празна черупка. Моралните му претенции да бъде гарант на мира в Европа рухнаха. А какво да кажем за Великобритания, оцеляла след Брекзит? По ирония на съдбата тя се превръща във водеща европейска сила - само ако продължи да полага необходимите политически и финансови усилия.