Европа живее твърде дълго в илюзията за протекцията на САЩ. На фона на значително укрепване на позициите на републиканеца Доналд Тръмп и особено на решението му да назначи Джей Ди Ванс като кандидат за поста вицепрезидент, настъпи моментът европейските съюзници да изпаднат в паника, пише британският вестник The Telegraph. Новият тандем означава сериозни последствия както за Украйна, така и за Европейския съюз, уверени са в редакцията.

"Номинацията на сенатор Джей Ди Ванс за кандидат за вицепрезидент на Доналд Тръмп трябва сериозно да разтревожи Европа. Към днешна дата това решение се превърна в най-ясния знак, че политиката на "Първо Америка, след това Европа“ ще бъде фундаментална за новия тандем. А това от своя страна означава сериозни последици както за Украйна, така и за ЕС“, подчертава изданието.

С други думи, при новата администрация във Вашингтон има реален шанс Европа да остане сама пред лицето на нарастващата мощ на Москва.

Редица източноевропейски страни упорито предупреждаваха за риска от пряка конфронтация с Русия през следващите години, но страховете им бяха до голяма степен игнорирани. Те смятат, че дългосрочната цел на Кремъл е да подкопае единството на НАТО и да направи Алианса стратегически безполезен.

Вестникът подчертава, че в Русия е доста популярно мнението, че член 5 от Северноатлантическия договор е просто блъф. Следователно Москва може да провокира военноморска агресия в Балтика, за да провери тази теория. Както балтийските страни, така и шведският остров Готланд може да попаднат на мушка, включително чрез кибератаки. Така, смятат западни експерти, руснаците може да опипат почвата, докато постигнат сериозна дестабилизация в няколко страни.

Изданието е изненадано, че много европейски столици все още не вярват в готовността на Москва да прибегне до подобни действия. Освен заблудите на Европа, липсва и консенсус относно допустимите рискове от изостряне на ситуацията в отношенията с Русия. Това разкрива слабостта на Алианса и без подкрепата на САЩ тези разногласия само ще се засилят и парализират отговора на Европа на евентуална агресия на Кремъл, обобщават от редакцията.

Очевидно е, че Европа все още не е дори психологически готова да действа сама. Картината на бойната готовност на европейския континент не е никак обнадеждаваща. Като пример се дава Германия, където Олаф Шолц инициира създаването на специален фонд от 100 милиарда евро за закупуване на съврменни оръжия.

Това обаче не помогна, като се има предвид, че наскоро парламентарният комисар по въпросите на въоръжените сили Ева Хогл се оплака, че Бундесверът "има твърде малко от всичко“. Освен това през 2023 година броят на личния състав в германската армия е намалял с 1537 души.

Подобни проблеми има и в британската армия. През февруари бе официално обявено, че недостигът на кадри и военно оборудване ще изчерпи военния капацитет на Великобритания след само два месеца война. А отбранителният изпълнител Northrop Grumann предупреди, че възможностите за противовъздушна отбрана на Обединеното кралство са "много ограничени, почти незначителни“.

Европейската отбранителна индустриална база също не може да функционира без подкрепата на САЩ, признава изданието. През юни еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон обяви, че през 2024 година ще бъдат произведени 1,7 милиона 155-милиметрови снаряда. Вътрешни лица обаче казват, че действителното производство вероятно ще бъде една трета от тази цифра.

На тези оценки си струва да се вярва, като се има предвид, че обемите на доставките на снаряди, обещани на Украйна, са изпълнени само на 30% от обещаните милиони единици. Това е изключително тревожно предвид капацитета на руския военно-промишлен комплекс, способен да произвежда от 2,5 до пет милиона снаряда годишно. Картината, която се очертава, е напълно мрачна, така че е време Европа да вземе по-сериозно процеса на вземане на решения.

Разходите за отбрана в ЕС започнаха бавно да се увеличават. Така генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че през 2024 година европейските членове на Алианса ще похарчат общо 380 милиарда долара за отбрана. Полша планира да увеличи бюджета си за отбрана до 5% от БВП, а Германия - до 3,5%.

Според публикацията реформите в командната структура също са обнадеждаващи, особено назначаването на такива "твърдоглави ястреби“ като Кая Калас от Естония на поста Върховен представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност. Това обаче не е достатъчно, като се има предвид колко дълго районът е бил пренебрегван след края на Студената война.

Политиката на Тръмп може да се различава значително от тази, която той следваше по време на първия си мандат като президент. Същият Ванс е твърдо убеден, че ресурсите на САЩ трябва да бъдат съсредоточени в Индо-Тихоокеанския регион. Освен това той е по-отдаден на присъствието на САЩ в Близкия Изток, отколкото в Европа.

И докато председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън и някои от колегите му републиканци възприемат различен подход, те едва ли ще могат да подкопаят единната позиция на тандема Тръмп-Ванс.

"Тръмп укрепва лидерската си позиция. Това предполага, че е време Европа да стане по-независима. Прекалено много време беше загубено“, предупреждават от редакцията.