Налице е конфликт с Русия, вече добре познат противник. Тя беше главният враг на Запада по време на Първата Студена война. Но за разлика от конфликта, за който се твърди, че е бил заради комунизма, тази нова студена война не претендира да има някаква връзка с идеологията, пише излизащият в Торонто канадски вестник The Star.

Днес всичко това е само политика на великите сили.

Подобно на Първата Студена война, днешната война обръща Америка срещу Русия. Тя се води на много фронтове, от Сирия до Венецуела, но в центъра й се намира Европа – особено Украйна.

За руския президент Владимир Путин Украйна не е просто място на картата. Това е ключова част от историческата Русия.

Освен това за много руски националисти не може да има Русия без Украйна. Украйна, отбелязват те, е люлката на руския език, култура и история.

Когато Екатерина II завладява Кримския полуостров в края на 18 век, практическият резултат е разширяването на границите на земите, които по-късно ще станат известни като Украйна.

Но за руските националисти анексирането на Крим беше много по-значимо събитие. Екатерина разшири границите на Свята Русия като такава.

През 2014 г., когато Путин официално (и незаконно) отне Крим от Украйна, той напомни на света за тази история.

За Запада обаче тънкостите на руския и украинския национализъм не представляват голям интерес. Украйна се смята за още една държава там в Източна Европа, макар и със сложна история.

Понякога е била част от Полша. Някога е бил част от Австрийската империя. През по-голямата част от 20-ти век тя е част от бившия Съветски съюз. Преди разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век само няколко държави третираха Украйна като отделна нация.

И все пак за много украинци, особено тези в западната част на страната, Украйна беше точно това: нация, която призовава да бъде чута.

Крайният резултат е държава, изградена върху два алтернативни, конкуриращи се национални мита. За някои това е родното място на опасна форма на свиреп антируски национализъм. За други това е люлката на самата Русия.

Така че не е изненада, че членството на тази страна в НАТО е толкова чувствителна тема.

В Канада НАТО не предизвиква особени спорове. Алиансът е създаден през 1949 г., за да защити Западна Европа от Съветския съюз с всякакви средства, включително с ядрени оръжия.

Сега на Запад НАТО се третира като един вид джентълменски клуб – теоретично мощен, но на практика предимно безполезен и остарял.

Но в Русия образът на НАТО е много по-зловещ. Това е ядрено въоръжен съюз, насочен точно към сърцето на Русия.

Разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз разтревожи мнозина в Русия. Държави, традиционно враждебни към Русия, като Полша и балтийските държави, вече са пълноправни членове на НАТО.

Но се смята, че всичко това е несравнимо с предполагаемата заплаха от Украйна. През 2008 г. НАТО се съгласи да позволи на Украйна да стане член на Алианса някога в бъдеще. Това решение все още е в сила.

И сега започва нова студена война. Русия увеличава броя на войските си близо до границата с Украйна.

Америка заплашва с последствия, ако тези войски нахлуят в Украйна.

Руснаците казват, че конфликтът може да бъде избегнат, ако НАТО се съгласи да не приема Украйна. Но Алиансът отказва да бъде обвързан с подобни задължения.

Президентът на САЩ Джо Байдън даде да се разбере тази седмица, че ако Русия нахлуе в Украйна, Америка няма да отвърне.

Но според някои съобщения той е казал на руския лидер по време на видеоразговор, че всичко останало е възможно.

Накратко, всичко е готово за нова "нагорещена" Студена война.

И се смята, че Канада ще вземе участие в нея.

Превод и редакция: Юлиян Марков