Великобритания може да замени заловените през февруари български граждани, които са обвинени в шпионаж в полза на Русия, за арестувани от Москва опозиционни фигури и западни журналисти, които също са обвинени в шпионаж в полза на Запада, пише британското издание The Spectator, като отбелязва, че има нещо, което не се доизказва около случая, който излезе в общественото пространство тези дни. "Фокус“ представя материала на автора Мари Дейевски без редакторска намеса.

Като бивш британски чуждестранен кореспондент в Москва и Вашингтон има няколко теми, към които се обръщам с по-голямо безпокойство от шпионажа, и по-специално руския сорт. От една страна, има факторът 007 – блясъкът, мартинитата и шума – който оцветява възприятията и от двете страни. От друга страна е осъзнаването, че шпионажът е хлъзгав, променящ формата си клон на човешката дейност, където единствената константа е, че малко е такова, каквото изглежда.

Това е като предисловие към новината – излязла на първите страници на повечето британски вестници – че трима български граждани, пребиваващи дълго време в Обединеното кралство, са арестувани и са обвинени в шпионаж в полза на Русия. Те трябва да бъдат изправени пред съда в Олд Бейли през януари – необичайно бърз график, предвид ендемичните забавяния в английската съдебна система.

Въпреки това си струва да разгледаме какво знаем – или по-скоро какво искат да знаем властите на Обединеното кралство – и какво не знаем. Имената, възрастта и адресите на тримата арестувани – Орлин Русев, 45 г. от Грейт Ярмут, Бизер Джамбазов, 41 г. и Катрин Иванова, 31 г., и двамата от Хароу, Северозападен Лондон са български граждани и са живели в Обединеното кралство повече от десет години. Казват ни, че Русев е открит с фалшиви документи за близо дузина държави и оборудване за фалшифициране на още. Казват ни, че те са се маскирали като журналисти с фалшива акредитация за два американски телевизионни канала, за които се твърди, че са използвали за шпиониране на цели в Лондон, Германия и Черна гора.

Тази съвкупност от факти е напълно правдоподобна, но повдига и някои въпроси. Първо правдоподобната страна. Твърди се, че посочените са български граждани. Установяването в Обединеното кралство нямаше да представлява проблем след присъединяването на България към ЕС; Обединеното кралство беше предпочитана дестинация, защото, за разлика от повечето други страни от ЕС, позволяваше влизане и право на работа от самото начало. България, с тесни езикови и културни връзки с Русия – и част от Варшавския договор по време на Студената война – също би била естествен маршрут, който Русия да използва за проникване на шпиони. Руснаците биха могли да "минат“ като българи без много трудности, докато българите като цяло таят по-малко враждебност към Русия, отколкото много други източно- и централноевропейци.

От докладите до момента не става ясно дали фалшивите документи и оборудването за производството им са били изключително за собствена употреба или за продажба или разпространение на други лица. Но нито едно от двете не е неправдоподобно. Преди няколко години посетих това, което сега е Северна Македония, и много от разговорите ми с таксиметрови шофьори там бяха свързани с лекотата, с която хората, които искат да се преместят в ЕС и по-специално Обединеното кралство, могат да прескочат границата в България, и да вземат български паспорт или фалшиви документи, които биха им позволили да кандидатстват за такъв.

Има и почитан от времето прецедент, датиращ от съветско време, за Русия да засади така наречените спящи клетки в западните страни, които да бъдат активирани според нуждите. Най-известният случай от последните години се отнася до групата около Анна Чапман в Съединените щати, които се завърнаха в Русия като герои след размяна на шпиони през 2010 г., която не би била неуместна и по време на Студената война.

Няма причина да смятаме, че това е изолиран случай. Наскоро беше съобщено, че заподозрени руски шпиони се представят за аржентинска двойка, живееща в Словения, докато руснак с бразилски паспорт също беше задържан в Бразилия. Но също така няма причина да се смята, че руското шпиониране е особено засилено, откакто Владимир Путин стана президент, въпреки че той направи кариерата си в КГБ, или че това е нещо, което само Русия прави. Шпионажът е постоянна характеристика на международните отношения.

Но последните разкрития за "разбиването“ на руско-български шпионски кръг повдигат и други въпроси. Единият се отнася до обвиненията. Към момента изглежда, че тримата имат само едно обвинение по Закона за документите за самоличност и все още не са се произнесли. Не е ясно каква връзка има това с шпионаж или дали има други обвинения. Друг е въпросът за тяхната идентичност. Те наистина ли са българи и ако са, имат ли "статут на уседналост“ в Обединеното кралство след Брекзит. Законно ли са тук?

Друго е свързано с времето. Тримата обвинени бяха сред петимата арестувани през февруари, но едва сега тази подробност стана публична. Напоследък имаше вълна от медийни съобщения за подозрителна руска дейност, включително хакването на Избирателната комисия – отново, много забавено признание, което не беше официално обвързано с Русия.

Спомням си още един случай от 2017 г., който може да е или да не е от значение тук. В центъра на това беше Андрей Рийенко, руско-британски двоен гражданин, работещ за ЕБВР в Лондон, който беше обвинен в подкупи и пране на пари. Делото отне безкрайно време, за да стигне до съда, с много спирания и стартирания и беше заобиколено от тайна. Интересен малък страничен момент обаче, който изглежда обясняваше част от забавянето, бяха доказателствата, представени като смекчаващи обстоятелства от името на ответника, че агенти на Обединеното кралство са предложили сделка за признаване на вината в напразен опит да го "обърнат“. Беше ли това само еднократно?

След това трябва да има въпроси относно крайната цел и какво се случва след това. Има моменти, когато задържането на чужд гражданин за шпионаж може да се използва като дипломатически лост. Понастоящем има поне едно лице, държано в Русия – американският репортер на Wall Street Journal Евън Гершкович, който може да е част от размяна. Обединеното кралство може също да има поглед към опозиционера и двоен руско-британски гражданин, Владимир Кара-Мурза, който наскоро получи 25-годишна присъда за държавна измяна, която включваше осъждане на войната в Украйна. Тъй като официалните канали за преговори с Русия вече са почти затворени, не е нечувано държавите да прибягват до други средства.

Няма гаранция обаче, че много неща ще станат по-ясни, дори ако процесът се състои през януари или по всяко време след това. Колко от такова дело реално ще се гледа в открито съдебно заседание? Това ще бъде истината, но не непременно цялата истина ще излезе наяве.