Четири месеца след началото на войната в Украйна, обединените срещу Русия страни се сблъскват със засилващата се икономическа болка от собствените им санкции и ембарго срещу Москва, които нямат почти никакъв ефект върху военната кампания на руския президент Владимир Путин или политическата му стабилност у дома, пише The New York Times в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Американските служители обещаха, че финансовата система на Русия ще бъде разбита, ако атакува Украйна, а президентът Байдън се похвали през март, че санкциите "смазват руската икономика“ и че "рублата е превърната в развалини“. Но приходите от руския петрол поставиха рекорди със скока на цените на суровия нефт. Също така след потъването през февруари, рублата достигна седемгодишен връх спрямо долара тази седмица.

Служители на Байдън казват, че руската икономика все пак понася щети, които ще се задълбочават с течение на времето, особено след като ограниченията върху износа на технологии за Русия постепенно спират растежа на нейните индустрии от аерокосмическата до компютърната. А в четвъртък говорител на Белия дом каза, че лидерите на Г-7, които трябва да започнат срещи в Мадрид в неделя, ще обсъдят нови планове за допълнително "затягане на винтовете“ на руската икономика.

Но не е ясно коя страна има повече време. Украинското правителство твърди, че около 200 от неговите войници загиват на фронта всеки ден, докато Русия завзема територии в Източна Украйна. Г-н Путин продължава да се радва на почти диктаторска власт и е малко вероятно да влезе в сериозни мирни преговори с Украйна, докато военните му постигат успехи.

"Финансовата система на Русия се върна към обичайния си режим след няколко седмици на тежки банкови сътресения“, написа Елина Рибакова, заместник главен икономист в Института за международни финанси, в "Туитър“ миналата седмица. Тя е категорична, че онези, които са смятали, че "отрязването на Русия от финансиране за няколко седмици в началото на войната би спряло войната, се оказаха наивни“.

Малко, ако има и такива, служители на Байдън очакваха санкциите да спрат войната незабавно. Но администрацията и нейните европейски колеги също не очакваха икономическия натиск, който изпитват сега. Въпреки първоначалните уверения, че санкциите няма да засегнат руския износ на енергия, оттогава Америка забрани вноса на руски петрол, а Европейският съюз обяви планове да намали вноса си с 90 процента тази година. Отчасти в резултат на тези действия цените на енергията се повишиха в САЩ и Европа, като обикновеният бензин е средно много над за галон в някои щати.

Сега г-н Байдън се подготвя за междинни избори тази есен, на които републиканците вероятно ще се възползват от нарастващите разходи за живот. Краят на лятото също ще донесе по-ниски температури в Европа на фона на нарастващите тревоги, че Москва спира доставките на природен газ.

И в жалък обрат, санкциите и свързаните с тях ембарго позволяват на най-големия стратегически конкурент на Америка, Китай, да купува огромни количества петрол на силно намалени цени, тъй като Русия търси желаещи клиенти, за да замести изгубените приходи.

Първоначално представителите на Байдън сочеха заплахата от "масивни“ икономически санкции като средство за възпиране на Путин от нахлуване. След като това се провали, тяхната логика започна да губи смисъл. В изказване пред репортери в Германия в петък държавният секретар Антъни Блинкен каза, че Съединените щати "увеличават разходите на Русия, за да приключат войната по-бързо чрез безпрецедентни санкции и контрол върху износа“. Но американските служители не са предложили публично да отменят санкциите в замяна на концесии на Москва на бойното поле.

"Санкциите със сигурност не възпират руските сили от вида военна операция, която извършват“, отбелязва Алина Полякова, президент на Центъра за анализ на европейската политика. "Повечето правителства като цяло са изчислили погрешно перспективите или мирогледа на руския елит и това, което интересува Путин“, продължава тя. "От много дълго време е ясно, че Путин и хората около него не се интересуват от икономическия растеж. Това, от което Путин и елитите се интересуват, са приходите и те все още получават приходи от продажби на енергия“.

Част от проблема, казва Андрю Вайс, дългогодишен експерт по Русия и вицепрезидент по изследванията в Фонда на Карнеги за международен мир, е, че икономиките на западните страни са по-уязвими, отколкото техните правителства са очаквали. През февруари американските служители отрекоха всякакви планове за спиране на вноса на руски петрол и газ.

"Бяхме решени да насочим болката от нашите санкции срещу руската икономика, не срещу нашата“, заяви в края на февруари Далип Сингх, доскоро заместник-съветник на Белия дом по национална сигурност по международна икономика. "Нито една от нашите мерки не е предназначена да наруши потока на енергия към световните пазари“.

Това се промени бързо, когато светът реагира на изумителния мащаб и бруталност на атаката на Русия и доблестта на съпротивата на Украйна.

Ожесточената отбрана на Украйна също удължи конфликта за по-дълго, отколкото прогнозираха експертите и разузнавателните оценки, заключвайки Русия и нейните противници в дългосрочна — и все още ескалираща — икономическа война.

"Както всички бойни планове, първоначалният трансатлантически план за налагане на тежки и осакатяващи санкции на Русия се сблъска с реалността след като войната всъщност започна и западните лидери бяха подтикнати да правят неща, които първоначално не са планирали или не са искали да направят – а именно да наложат санкции на руския нефтен и газов сектор“, посочва Вайс.

Освен това инфлацията се е повишила по-бързо, отколкото са прогнозирали служители на Белия дом. Г-н Байдън обвини "покачването на цените на Путин“ за нарастващите разходи, въпреки че председателят на Федералния резерв Джером Пауъл каза пред комисията на Сената тази седмица, че "инфлацията беше висока и преди – със сигурност преди избухването на войната в Украйна“.

Представители на САЩ предупреждават да не се подценява икономическият шок, който Русия претърпя. Блинкен заяви в Берлин в петък, че много икономисти прогнозират, че брутният вътрешен продукт на Русия ще се свие с 10 до 15 процента тази година. Москва "предотврати икономически срив досега, като предприе извънредни мерки за поддържане на валутата си, но тези тактики са неустойчиви, тъй като пълният ефект на западните санкции и търговските ограничения започва да се усеща“, добави той.

Г-н Блинкен отбеляза също, че контролът върху износа означава, че Русия има малко неща, които може да купи с приходите си от петрол. И той каза, че запасите от артикули като iPhone скоро ще се изчерпят, оставяйки руснаците все по-назад в развитието.

Високопоставен служител на Държавния департамент каза, че въздействието на санкциите е ясно на място в Москва: луксозните магазини около Червения площад, включително тези, които продават кожи, чанти Gucci и Lamborghini, засега са затворени. Инфлацията е висока и хората се притесняват за работата си, каза служителят, който пожела анонимност, за да говори по-свободно за чувствителни политически въпроси. Много богати руснаци заминаха за Турция и Обединените арабски емирства.

Но служителят също така признава, че държавите често показват невероятна устойчивост.

И когато става дума конкретно за Русия, вече се е случвало висши американски служители да надценят въздействието на западните санкции в миналото. През януари 2015 г. президентът Барак Обама се похвали, че наказанието заради анексията на Кримския полуостров на Украйна е оставило руската икономика "в развалини“.

Днес бивши служители на Обама казват, че тези санкции са имали скромно въздействие в най-добрия случай, въпреки че някои твърдят, че са помогнали да се възпре Путин от по-голяма инвазия в Украйна по това време.

Въведените от САЩ санкции срещу Иран, Сирия, Северна Корея, Венецуела и Куба до голяма степен не успяха да променят поведението на тези правителства. Изследователите са установили, че обикновените граждани понасят тежестта на санкциите, докато лоялните на режима намират начини да печелят.

Ключов въпрос сега е дали търпението на западните столици със санкциите може да се изчерпи. Говорейки пред репортери миналата седмица, г-н Байдън каза, че "в един момент това ще бъде малко игра на изчакване: какво могат да издържат руснаците и какво Европа ще бъде готова да издържи“. Г-н Байдън каза, че това ще бъде тема за обсъждане на срещата на върха на Г-7.

Все по-голям проблем във Вашингтон и европейските столици – и такъв, който Кремъл внимателно следи – е потенциалът за силно разминаване в мненията сред политиците относно по-нататъшните санкции. По време на неотдавнашния дебат сред европейците дали да се бойкотира руския петрол, Унгария отложи действието със седмици и принуди Брюксел да направи изключение за собствения й внос.

В понеделник Йенс Пльотнер, външнополитически съветник на германския канцлер Олаф Шолц, каза, че германците трябва да проведат сериозна дискусия относно "вълнуващия и релевантен“ въпрос на дългосрочните отношения на страната с Русия – което се тълкува широко като знак, че г-н Шолц подкрепя по-примирения подход спрямо Москва.

"Като цяло смятам, че сме достигнали политическите граници на санкциите“, каза Джерард ДиПипо, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания и бивш старши офицер от американското разузнаване по икономически въпроси. "Нови санкции вероятно не са необходими и със сигурност не са достатъчни за постигане на приемлив край на конфликта. Но украинските победи на бойното поле вероятно са и необходими, и достатъчни. Това трябва да бъде фокусът на политиката на САЩ“.

Превод и редакция: Иван Христов