Азиатските партньори на Съединените щати започват да се съмняват, че САЩ ще успеят да сдържат Китай и да ги подкрепят, пише The New York Times. Белият дом отделя все повече време и ресурси за подкрепа на Израел във войната с ХАМАС, като същевременно изпраща помощ на Украйна. Американската индустрия вече не може да се справи с доставките на оръжие, а политическото напрежение расте.

"Това, което ни тревожи най-много, е отклоняването на военните ресурси на САЩ от Източна Азия към Европа, към Близкия изток“, казва Акихиса Нагашима, бивш съветник по националната сигурност на Япония, на стратегически форум в Сидни миналата седмица.

Съединените щати вече трябваше да са започнали "обръщане“ към Индо-Тихоокеанския регион: нови споразумения за сигурност с Филипините и Индия, разширени военни учения, планове на съюзниците да изпреварят китайските технологии. Но както отбелязва авторът на статията, "Близкият изток, като водовъртеж, отново увлече Вашингтон“. Партньорите вече смятаха, че американците действат твърде бавно в конфронтацията с Китай, а сега, когато конфликтът между Израел и Палестина беше добавен към Украйна, доверието в Съединените щати започва да изчезва.

На свой ред американските военни командири настояват, че нито една единица оборудване не е напуснала Индо-Тихоокеанския регион и подкрепата продължава както политическа, така и военна. Също тази седмица министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен ще обиколят Азия, за да потвърдят продължаващата подкрепа за Индия, Япония, Южна Корея и Индонезия.

Най-вероятно американските представители там няма да намерят единодушна подкрепа за своите действия в Палестина. Индия ще подкрепи Израел, Япония ще се застъпи за балансирано решение на конфликта, Индонезия остро ще осъди действията на САЩ.

Но това, което тревожи азиатските партньори още повече, са възможните прекъсвания на доставките на оръжие, които вече се случиха, и невъзможността на САЩ да се противопоставят успешно на Китай, предвид ангажираността в две войни наведнъж.

"Отбранителната индустрия на САЩ е изправена пред недостиг на боеприпаси, доставяни както на Украйна, така и на Израел, включително 155-милиметрови артилерийски снаряди“, пише The New York Times.

"Това не е просто оборудване“, казва Андрю Ниен-Цу Янг, бивш министър на отбраната на Тайван. "Хората трябва да бъдат обучени и подготвени да работят с тези системи“.

Ако конфликтът в Близкия изток се проточи, това може да изтощи САЩ и да даде предимство на Китай. Сега Пекин "предпочита да продължи политиката на балансиране на ръба на войната“: две седмици след атаката на ХАМАС срещу Израел, китайски кораби протараниха филипински съдове на територията, оспорвана между тези страни, и след известно време китайски бомбардировач се приближи опасно до американски изтребител.

Според адмирал Джон Акуилино, командир на американските сили в Индо-Тихоокеанския театър, целта на Китай е да "изгони Съединените щати от този регион“.

Нито пък вдъхва увереност на тези страни това, че в историята вече е имало примери, когато Съединените щати рязко променят вектора на своята политика. Например след терористичната атака от 11 септември реториката на САЩ спрямо Китай внезапно се промени от агресия към призиви за сътрудничество. Индия все още помни войната в Афганистан, която тласна САЩ към сближаване със заклетия враг на Делхи - Пакистан.

Авторът на статията отбелязва, че "за някои страни подновеният конфликт по палестинския въпрос също предизвика връщане на старите вярвания, че Съединените щати са антимюсюлмански или поне твърде предубедени към Израел“.

На срещата на външните министри на Г-7 в Япония тази седмица водещи демокрации се присъединиха към призива за "хуманитарна пауза“. Но за Япония и много други американски партньори в Азия войната в Газа рискува да наруши както доставките на петрол, така и напредъка в сигурността. Има все по-малко вяра, че сега Съединените щати ще могат да се противопоставят на Китай и да подкрепят азиатските страни на фона на два паралелни конфликта.

Въпреки това държавният секретар Блинкен е категоричен, че "Индо-тихоокеанският регион е критичен регион за нашето бъдеще“.